Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— „Марс“ — старателно повтори хлапето, отдаде чест на Бун като същински скаут и направи двайсетметров скок над тълпата.
Джил разбра защо робата му е изглеждала толкова издута — закриваше миниатюрен реактивен двигател.
— Трябва да внимаваме с тези значки — обясни Бун. — Не можете да си представите колко грешници искат да вкусят от Божия еликсир, без да се пречистят. Нека се разходим и разгледаме, докато донесат значката.
Влязоха в дълго преддверие с високи стени. Бун спря.
— Искам да ви обърна внимание — във всичко има и търговия, дори в богоугодните дела. Всеки турист, независимо дали ще участва в служба за непосветени — а те са денонощни — трябва да мине оттук. И какво вижда? Възможността да му се усмихне късметът. — Сенаторът посочи наредените край стените игрални автомати. — Барът и закусвалнята са в дъното, така че дори там не може да се отбие, без да мине през това изпитание. И да знаете — човек трябва да е от най-закоравелите грешници, за да не се отърве от малко дребни тук. Но ние не вземаме парите му срещу нищо. Погледнете… — Бун потупа по рамото една от играещите жени. — Моля те, дъще.
Тя се обърна и раздразнението й беше заличено от усмивка.
— Разбира се, преподобни.
— Бъди благословена. Ще забележите — продължи той, докато пускаше четвърт долар в процепа, — че няма значение дали грешникът получава светски блага. Винаги е възнаграден с благословия и поучителен текст за спомен.
Въртящите се дискове спряха и в трите прозорчета се нареди изречението „Бог — те — гледа“.
— Това е печалба три към едно — обясни Бун и извади жетоните от улея. — Ето и текста за вас. — Откъсна листчето и го подаде на Джил. — Запазете го, малка госпожице. И помислете над него!
Джил погледна за миг, преди да пъхне хартийката в дамската си чантичка: „А грешникът само тъпче търбуха си с кал. — Ново откровение, ХХIII, 17“
— Виждате, че печалбата е в жетони — неуморно бъбреше Бун, — а гишето на касиера също е в дъното, чак след бара. Тъй че има много възможности грешникът да пожертва сумата за добри дела. Най-вероятно е да върне печалбата на църквата… и всеки път ще получи благословия и поучение. Въздействието се натрупва и е впечатляващо! Някои от най-верните членове на нашето паство направиха първата си стъпка именно в тази зала.
— Не се съмнявам — отбеляза Джубал.
— Особено ако ударят джакпот. Нали се сещате вече — всяка комбинация е благословия. Но джакпотът е три Божии очи. Уверявам ви, наредят ли се тези очи и се вторачат в човека, а манната небесна се сипе в улея, замислят се грешниците и още как! Случва се някой да припадне. Заповядайте, господин Смит. — Сенаторът му връчи жетон. — Я опитайте как ви върви днес.
Майк се колебаеше и Джубал взе жетона. Проклет да е, ако позволи момчето да се лепне за някакъв „еднорък бандит“!
— Нека аз опитам, господин сенатор.
Майк вече бе разтегнал малко усета си за време и опипваше със сетивата си вътрешността на машината, за да открие какво става там. Твърде стеснителен беше, за да играе.
Но когато Джубал дръпна ръчката, Майк се загледа във въртящите се колела, забеляза нарисуваното око на всяко и се зачуди какво ли означава този „джакпот“. Досега бе научил три значения на думата, но никое не подхождаше в случая. Без никакво намерение да възбуди духовете, той забави и спря всяко колело така, че очите да се появят в прозорчетата.
Зазвъня камбана, записан хор запя „Осанна!“, цялата машина светна в лампички и започна да бълва жетони. Бун изглеждаше доволен.
— Бъдете благословен! Докторе, щастлив е денят за вас! Ето, върнете един жетон, за да приберете джакпота.
Майк не разбираше защо се случи това и пак нареди очите. Повтори се същото, но с едно изключение — вместо поток от жетони имаше само струйка. Бун зяпна слисано.
— Брей, да му… Бог да ме благослови! Май не биваше да става два пъти поред. Но ще се погрижа да ви изплатят всичко.
Той побърза да пъхне жетон в процепа.
Майк продължаваше да недоумява защо това е „джакпот“. Очите се появиха отново. Бун се вцепени, а Джил стисна ръката на Майк и прошепна:
— Веднага престани!
— Но, Джил, аз видях…
— Не приказвай. И не прави това повече. Почакай само да се приберем!
Бун изрече бавно:
— Не бих се решил да нарека това чудо. Май имаме нужда от техник по поддръжката. — И кресна: — Херувим! — Помълча и добави: — Все едно, да приберем и последния.
Пак пъхна жетон в автомата. Без намесата на Майк колелата забавиха постепенно въртенето си и обявиха: „Фостър — те — обича“. Притичалият херувим поздрави: