Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Като я видяха в това положение, придворната дама и прислугата останаха много зачудени. Дамата каза тихо:
— Изглежда, че Ваше величество е болна.
А после се обърна към една от прислужниците и й каза да повика лекаря. В този миг княгинята хвана ръката на придворната дама и я заведе в един ъгъл на стаята.
— Мила моя, как се казвахте… Не мога да си спомня името ви — каза тя тихо. — Пригответе пътническия куфар, защото ще трябва да заминем.
— Да заминем! — каза придворната дама. — Но закъде? Че какво ще каже Негово величество великият княз?
Като чу името на великия княз, клетницата цяла потрепера.
— Той нищо не трябва да знае. Аз трябва да бягам, и то бързо, много бързо, защото иначе ще ме изправят пред съда.
— Пред съд? — повтори придворната дама. — Ваше височество пред съд? Вие, най-милото същество, което на всички прави добрини?
Великата княгиня кършеше ръце.
— Да, аз убих детето, аз съм загубена, ако той узнае това. Придворната дама не знаеше какво да й отговори.
— Дайте стълбата, аз ще го спася. Пуснете ме! То е негово дете, то е Романовец. — И в миг, без някой да може да я задържи, тя се втурна към прозореца и се опита да го отвори.
За щастие в стаята влезе дворцовият лекар и разбра веднага какво се е случило. Той хвана великата княгиня за ръката и я отведе в стаята. Искаше да я сложи на леглото, но тя се противеше и се мъчеше да се изтръгне от ръцете му.
— Пламъците ще задушат детето… аз трябва да го спася… после, после, стой мирно, не плачи, аз ще те заведа в милото си отечество — в Гърция. Там ще си играеш по полето. Ах, палачът му слага въжето около врата. Ще ме удавиш, Константине, татко… майко… царят заповяда.
Бълнуването й премина и тя се успокои. Придворният лекар тъжно се обърна към влезлия в стаята дворцов управител и му каза:
— Станалото — станало. Телеграфирайте на великия княз, че съпругата му е полудяла!
А сега нека се върнем малко назад — преди пожарът да разруши целия дворец на великия княз.
В къщата на градинаря Стефанович лампите бяха изгасени.
Малкият Владимир лежеше в леглото си, но не беше заспал. Играеше си с малкото кръстче, което висеше на лъскавата верижка.
Детето нямаше представа каква е стойността на тази скъпоценност, повече го занимаваше блясъкът на диамантите. То ги беше сграбчило с две ръце, като че се страхуваше да не би някой да му ги отнеме. То веднага си спомни, че оня горд и хубав човек, който всяка вечер по това време идваше да си играе с него, вече две вечери го нямаше.
„Татко — шепнеше то, — мили татко, къде си?“
Детето несъзнателно обикна този човек като свой баща и така го назоваваше.
Изведнъж то се стресна.
Пушек изпълни цялата стая и детето започна да се задушава. Сред пушека малкият Владимир видя един черен призрак с отвратително лице, който се приближаваше към него.
— Ела, миличко, ела с мен, аз ще те взема със себе си и ще ти дам сладкиши и бонбони.
Уплашен, малкият Владимир се скри под завивката. Жената се приближи до леглото, вдигна завивката и взе детето, което се пазеше и тихичко плачеше.
— Не плачи, детенце, аз съм добра жена и много те обичам. Не си ли спомняш, че сме стари приятели?
Това бе Хиацинта Янкович.
Като го притискаше в прегръдките си, тя тичаше. За да не крещи детето, бе запушила устата му с престилката си.
Тя избираше тихи улици и гледаше час по скоро да пристигне в дома си, за да скрие добре жертвата си.
Беше вече късно вечерта, но гърбавата Петровна, която стоеше на прага, я причакваше.
— По дяволите, страхувам се да не ме види! — рече тя. Петровна й каза добър вечер и тя й отговори.
— Да ви благослови Бог, драга Петровна, сторете ми път да мина. Нося една голяма риба в престилката си.
Петровна не бе склонна да разговаря с тази отвратителна жена, затова свърна, за да си влезе в стаята, но в същия миг повдигна глава.
Сподавен тих гласец достигна до ушите й. Той идеше от престилката на Янкович.
Преди Петровна да успее да я попита нещо, онази изтича, като че някой я гони. Влезе в стаята и започна безмилостно да бие малкия Владимир.
Едва когато детето престана да дава всякакви признаци на живот, тя спря да го бие и го изрита в един ъгъл на стаята.
— Като риба, ха, ха — кикотеше се тя. След това намери ракиеното шише и започна да пие до забрава. Не след дълго я налегна сън.
Измина доста време, докато изтрезнее.
Вече се разсъмваше, когато тя стана от стола си.
— Вече мина доста време — каза тя. — Трябва да гледам своята работа. Хей, момче, къде си се скрило?
Малкият Владимир лежеше до огнището. Тя взе една тухла от огнището, приближи до Владимира и му каза: