Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Най-сетне Ла Вал откъсна поглед от Пръстена, втъкна в пояса си предмета, с който отключваше силата на магическия предмет (тънък скиптър, на върха на който бе инкрустирана огромна черна перла) и го издърпа до средата на централната зала на последния етаж в къщата. Щеше му се да бе имал повече време, за да изпита плана си (последното, което му трябваше сега, бе отново да ядоса пашата), ала слънцето щеше да изгрее всеки момент, а Пук искаше всичко да стане, колкото се може по-скоро.
Все още облечен в нощната си роба, Пук се появи в централната зала, прозявайки се сънено. При вида на Тароския пръстен пашата веднага се разсъни, а в очите му заблестя нетърпелив пламък. За него Пръстенът бе просто една прекрасна играчка и той дори не подозираше какви опасности крие тя.
Стиснал скиптъра в едната си ръка и ониксовата фигурка — в другата, Ла Вал застана пред магическия предмет.
— Вземи това — каза той на Пук и му подаде статуетката. — Котката няма да ни трябва сега, а после винаги можем да я повикаме.
Пук разсеяно мушна фигурката в джоба си.
— Претърсих Равнините на съществуванието — обясни магьосникът. — Знам, че котката идва от Звездната равнина, ала не бях сигурен дали полуръстът ще остане там, нито пък дали ще успее да намери изхода. Разбира се, Звездната равнина е невероятно обширна.
— Достатъчно! — прекъсна го Пук. — Захващай се за работа! Какво си ми приготвил?
— Това — отвърна Ла Вал и махна със скиптъра.
Паяжината в сърцевината на Пръстена потръпна и по краищата й затрептяха безброй искрици. Постепенно светлината се усили, запълзя между нишките и обагри всичко в небесносиньо.
Ла Вал изрече заповедническа дума и наситено синият цвят, който бе обгърнал сърцевината на Пръстена, отстъпи място на светлосив образ, който очевидно идваше от Звездната равнина. Там, удобно облегнат на едно дърво, или по-скоро на изтъканите от звездна светлина очертания на грамаден дъб, седеше Риджис, протегнал крака напред и сключил ръце зад главата си.
Тази гледка окончателно прогони съня от тялото на Пук.
— Трябва да го доведем тук! — задъха се от злоба той. — Можеш ли да го пренесеш?
Преди Ла Вал да успее да каже каквото и да било, вратата се отвори с гръм и трясък и в стаята влетя Раситър.
— Бой, Пук! — едва успя да изрече той, с мъка поемайки си дъх. — На долните етажи. — Един огромен варварин!
— Обеща, че ще се погрижиш за това — заплашително изръмжа Пук.
— Приятелите на убиеца… — започна Раситър, ала пашата нямаше време да слуша обясненията му.
Не и сега.
— Затвори вратата! — кратко нареди той.
Раситър най-сетне успя да се овладее и изпълни заповедта му. Пук и без това щеше да побеснее, щом научеше за провала в клоаката… защо трябваше да бърза и още повече да го ядосва.
Пашата отново се обърна към Ла Вал, ала този път думите му не бяха въпрос, а недвусмислена, нетърпяща възражение заповед:
— Доведи го тук!
Ла Вал тихичко подхвана думите на древно заклинание и отново размаха скиптъра пред обръча на магическия предмет. После се протегна, промуши ръка през огледално гладката завеса, която разделяше Равнините, и сграби сънения Риджис за косата.
— Гуенивар! — успя да изпищи полуръстът, ала Ла Вал го издърпа през магическия портал и той се строполи на пода в стаята, точно в краката на Пук паша.
— Ъ-ъ-ъ… здрасти — каза той най-сетне и вдигна извинителен поглед към някогашния си господар. — Нека поговорим за това, какво ще кажеш?
Пук с всичка сила го изрита в ребрата и го притисна към земята с тъпия връх на бастуна си.
— Сам ще ме молиш да сложа край на живота ти, когато най-сетне приключа с теб! — обеща му той.
Риджис нито за миг не се усъмни в думите му.
21
Вечна нощ
Уолфгар се промъкваше между тежките гоблени и многобройните статуи, но дори те не можеха да го скрият от скверните пълчища, които прииждаха от всички страни и отрязваха пътя му за бягство. Плъхочовеците просто бяха твърде много.
Докато минаваше покрай един коридор, видя трима получовеци да се насочват към него. Преструвайки се на уплашен, той бързо ги подмина, но вместо да продължи напред, се скри зад ъгъла и зачака. Тримата плъхочовеци нахлуха в стаята, където Щитозъб вече ги очакваше.
Когато преследвачите му рухнаха мъртви, варваринът сви в коридора, по който бяха дошли те, с надеждата да заблуди останалите.
Озова се в просторна стая с много столове и висок таван — импровизиран театър, в който Пук понякога се забавляваше с представленията на странстващите артисти, които минаваха през южния град от време на време. От тавана висеше масивен свещник, в който трептяха хиляди пламъчета; около стените бяха подредени мраморни блокове, от които изкусните ръце на десетки майстори бяха изваяли образите на прочути герои и страховити чудовища. Уолфгар и този път нямаше време да се възхищава на прекрасната изработка, ала нещо в стаята все пак привлече вниманието му — неголяма стълба, която извеждаше до малък балкон.