Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Пук се облегна назад, без да откъсва поглед от Тароския пръстен, с чиято помощ можеше да наблюдава битката от безопасно разстояние. Гледката на мъртвите плъхочовеци не го разтревожи особено (на плъховете им трябваха само седмица-две и няколко добре планирани ухапвания из калимпортските улици и гилдията им бързо щеше да се сдобие с необходимите нови членове), ала Пук прекрасно разбираше, че четиримата герои, които сега сееха смърт и разруха в гилдията му, съвсем скоро ще се доберат и до него.
Риджис висеше на няколко стъпки от пода, здраво стиснат в огромните лапи на един от евнусите-великани, и също не откъсваше поглед от образа, който Тароският пръстен им показваше. При вида на Бруенор, когото полуръстът мислеше за умрял, очите му плувнаха в сълзи, а при мисълта, че скъпите му приятели бяха прекосили половината Царства и сега се биеха по-ожесточено и решително, откогато и да било, за да го спасят, Риджис усети как нещо го стисва за гърлото. И четиримата бяха ранени, Кати-Бри и Дризт като че ли особено тежко, ала никой от тях не обръщаше внимание на болката. Риджис гледаше как под всеки удар на приятелите му рухват нови и нови плъхочовеци и усети как го обзема сгряваща сърцето сигурност, че другарите му ще успеят да се доберат до него.
В този мит погледът му се спря на Ла Вал, който стоеше до Пръстена, скръстил ръце на гърдите. Опрял скиптъра с перлата на рамото си, магьосникът изглеждаше напълно спокоен.
— Хората ти като че ли не се справят особено добре, Раситър — отбеляза Пук. — Дори ми се струва, че забелязвам известно — всъщност значително — малодушие сред тях!
Раситър неспокойно се размърда.
— Нима това значи, че не си в състояние да изпълниш своята част от уговорката?
— Тази нощ другарите ми се изправиха срещу могъщ противник — заекна Раситър. — Те просто… не са имали възможност… битката още не е загубена!
— Навярно ти лично би могъл да се погрижиш нещата да потръгнат по-добре — спокойно рече Пук.
Раситър не пропусна да схване заповедта и заплахата, скрита в думите на пашата и като се поклони ниско, изскочи от стаята, затръшвайки вратата след себе си.
Ала дори и такъв строг господар като Пук, не можеше да вини единствено хората на Раситър за поражението, което бяха на път да претърпят.
— Великолепно! — прошепна той, когато Дризт отби ударите на двама плъхочовеци едновременно, а после прониза сърцата им само с един замах на магическите си ятагани, които отново бяха подели своя неповторим танц — две отделни оръжия и все пак, по някакъв невероятен начин, слети в едно. — Никога не съм виждал някой да върти меча с такова изящество!
После, сякаш през ума му бе минала нова мисъл, Пук се поправи:
— Освен може би веднъж!
Изненадан от собствените си думи, пашата се обърна към Ла Вал, който безмълвно кимна.
— Ентрери — изрече той на глас онова, за което си мислеха и двамата. — Приликата е несъмнена. Сега вече разбирам защо е положил толкова усилия, за да ги примами на юг.
— За да се изправи срещу елфа? — довърши мисълта му Пук. — Най-сетне предизвикателство за мъжа, който досега нямаше равен на себе си?
— Така изглежда.
— Но къде е той сега? Защо още не се е появил?
— А може би вече го е направил — мрачно отвърна магьосникът.
Дълго време Пук не знаеше какво да каже — думите на Ла Вал звучаха прекалено невероятно, за да бъдат верни.
— Ентрери — победен? — ахна той най-сетне. — Ентрери — мъртъв?
Думите му прозвучаха като божествена музика в ушите на Риджис, който с ужас бе наблюдавал съперничеството между Дризт и убиеца още от самото му начало. През цялото време полуръстът се досещаше, че един ден двамата ще се вкопчат в смъртоносен двубой, от който щеше да има един-единствен победител. И през цялото време сърцето му се свиваше от страх за живота на приятеля му.
Мисълта, че Ентрери вече го няма, накара Пук да погледне на битката, която кипеше в долните етажи на къщата му, по съвсем различен начин. Изведнъж отново имаше нужда от Раситър и събратята му; изведнъж клането, което до този миг бе наблюдавал с безразличие, дори леко развеселен, придоби ново, зловещо значение за силата и благополучието на гилдията.
Пук скочи от трона си и се втурна към магическия предмет, през който досега бе гледал битката.
— Трябва да сложим край на това! — изръмжа той в лицето на Ла Вал. — Изпрати ги на някое ужасно място!
По устните на магьосника плъзна зла усмивка и той се протегна, за да вземе една огромна книга, облечена с черна кожа. После я отвори, застана пред Тароския пръстен и в стаята се разнесе напевът на зловещо заклинание.