Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Водени от шума на битката, Бруенор и Кати-Бри тичаха напред. Достигнаха вкопчените в смъртоносна схватка бойци, точно в мига, когато Ентрери изигра подлия си номер.
— Дризт! — изпищя Кати-Бри — никога нямаше да успее да стигне навреме, за да попречи на Ентрери, дори и Таулмарил беше безсилен.
Бруенор изрева и се хвърли напред с една-единствена мисъл в главата си — ако Ентрери убие Дризт, митралната му брадва ще насече мръсното псе на хиляди парчета.
Парещата болка в очите забави реакциите му само за миг, ала когато ставаше дума за Артемис Ентрери и един миг невнимание бе прекалено много. Дризт отчаяно отметна глава назад.
Сабята на Ентрери изсвистя във въздуха и остави кървава диря върху челото на елфа. Притиснат между дръжките на двете оръжия, палецът на Дризт изпука болезнено.
— Свършено е с теб! — ликуващо извика Ентрери без да може да повярва на внезапния обрат в битката.
В този ужасен миг Дризт нямаше как да не се съгласи с убиеца, ала боецът у него не мислеше така. Воден не от разума, а от войнския си инстинкт, с пъргавина, която изненада и него самия, той постави глезен зад единия крак на Ентрери, а с тялото си притисна другия към стената. После натисна с всички сили и се завъртя. Убиецът залитна, не успя да се задържи върху хлъзгавия под и падна в мътната вода, повличайки Дризт със себе си.
Дръжката на магическия ятаган се заби в окото на убиеца. Дризт се съвзе от изненадата по-бързо и не пропусна да се възползва от неочакваното си преимущество. Успя да освободи ятагана си от сабята на Ентрери и замахна надолу към ребрата на противника си. Усети как го изпълва мрачно задоволство, когато острието на магическото оръжие започна да потъва в плътта на убиеца.
Сега бе ред на Ентрери да действа отчаяно. Сабята му бе в твърде неудобно положение, за да може да я използва по друг начин, затова убиецът направи единственото възможно в този момент — стовари дръжката на оръжието си в лицето на Дризт. Носът на елфа хлътна, пред очите му изригна взрив от болезнено ярки цветове и той политна на една страна, преди ятаганът му да успее да довърши работата си.
Ентрери изпълзя настрани и се измъкна от мръсната вода. Дризт също се претърколи встрани от убиеца и се опита да се изправи на крака, макар да му се струваше, че светът се върти около него и таванът на клоаката всеки миг може да рухне отгоре му. Когато най-сетне си възвърна равновесието, видя пред себе си Ентрери, ранен по-тежко и от него самия.
Палачът хвърли поглед през рамо към тунела и джуджето, което тичаше с всички сили към него, вдигнало високо митралната си брадва. Там беше и момичето, стиснало в ръце страховития си лък. Без да губи и миг, Ентрери отскочи встрани, вкопчи се в металната стълба, закована за стената, и с трескава бързина се закатери нагоре.
Кати-Бри следеше всяко негово движение с магическия си лък. Артемис Ентрери беше мъртъв. Веднъж попаднал в обсега на Таулмарил, никой не можеше да избяга, та бил той и страховитият господар на калимпортските улици.
— Не го оставяй да избяга, момиче! — изкрещя Бруенор.
Напълно погълнат от битката със смъртния си враг, Дризт дори не бе усетил приближаването на своите приятели. Сега, при звука на бруеноровия глас, той рязко се обърна и видя джуджето да връхлита с високо вдигната брадва. Спряла, за да се прицели по-добре, Кати-Бри се канеше да стреля.
— Спри! — извика Дризт с толкова страшен глас, че Бруенор замръзна на мястото си, а Кати-Бри усети как по гърба й полазват ледени тръпки.
Двамата впериха изумени погледи в приятеля си.
— Той е мой! — отсече елфът.
Ентрери нямаше време да се чуди на неочаквания си късмет. Веднъж само да се добере до улиците, своите улици — там лесно щеше да намери къде да се скрие.
Прекалено слисани, за да кажат каквото и да било, Кати-Бри и Бруенор безмълвно видяха как Дризт надяна магическата маска и се втурна след убиеца.
Мисълта, че колкото повече се бави, толкова повече излага на опасност приятелите си, които в момента се опитваха да се доберат до него, накара Уолфгар да действа. С огромно усилие на волята, той принуди тялото си да му се подчинява и като стисна Щитозъб в ранената си ръка, тръгна напред.
Внезапно в съзнанието му изникна образът на Дризт, неговия приятел и учител, който дори и в най-безнадеждната ситуация съумяваше да се отърси от страха и да го замени със съзидателна ярост.
Пламъкът, който младежът толкова често бе виждал да гори в лавандуловите очи на елфа, сега лумна в собствените му сини очи. Стъпил здраво на земята, той си пое дълбоко дъх, призовавайки на помощ цялата си исполинска сила.