Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
За втори път бе получил още една възможност.
— Е, кой живее в лъжа? — злобно прошепна той.
Дори и тези няколко думи бяха достатъчни на Дризт, за да разбере какво става.
— Елф на мрака! — провикна се Ентрери към множеството, което бе сигурен, че наблюдава двубоя им от прикритието на близките сенки. — От Мирски лес! Този е само съгледвач, ала след него ще дойде цяла армия! Елф на мрака!
Тласкани от неудържимо любопитство, скритите до този момент зяпачи започнаха да се показват. Двубоят и преди беше интересен, ала сега всички искаха да се приближат и сами да се уверят в думите на Ентрери. Постепенно около двамата противници се образува кръг, разнесе се звън на изтеглени мечове.
— Сбогом, Дризт До’Урден — долетя до ушите на елфа злият шепот на Ентрери.
Суматохата наоколо нарастваше, отвсякъде се носеха викове „Елф на мрака!“ — подлият план на убиеца бе проработил точно както той очакваше. Дризт неспокойно се огледа наоколо, очаквайки всеки момент някой да го нападне в гръб.
Макар и само за миг, това бе повече от достатъчно за Ентрери. Докато Дризт гледаше на другата страна, палачът потъна в тълпата, викайки „Убийте Елфа на мрака! Смърт за Мрачния!“
Множеството предпазливо започна да стеснява обръча около Дризт и той, здраво стиснал магическите си ятагани, се приготви да се защитава. В този момент Кати-Бри и Бруенор излязоха на улицата и веднага разбраха какво става. Бруенор се втурна към Дризт и застана до него, вдигнал високо митралната си брадва. Една от сребърните стрели на Кати-Бри полетя към тълпата.
— Махайте се! — изръмжа джуджето. — Никакво зло няма тука, освен онуй, дет’ вий, глупци такива, току-що пуснахте да си ходи!
Един мъж безстрашно пристъпи напред и заплашително размаха дълго копие.
Преди да успее да каже каквото и да било, в ръцете му избухна взрив от сребриста светлина и откъсна върха на копието. Обзет от ужас, човекът захвърли счупеното оръжие и погледна настрани, където Кати-Бри вече слагаше нова стрела в тетивата на Таулмарил.
— Махай се! — извика тя. — Остави елфа на мира, ако не искаш следващата ми стрела да прониже теб, а не оръжието ти!
Мъжът веднага отстъпи назад. Насъбралите се хора бързо започнаха да губят желанието си за битка — така бързо, както преди малко му се бяха поддали. И без това никак не им се щеше да си имат вземане-даване с един Елф на мрака, та сега с готовност повярваха в твърдението на джуджето, че точно този елф не беше зъл.
В този миг откъм другия край на улицата се разнесе страшен шум и всички глави се обърнаха натам. Двама от мнимите скитници пред къщата на Пук отвориха вратата (при което шумът от водещата се битка стана още по-силен) и се втурнаха вътре, захлопвайки тежките двери след себе си.
— Уолфгар! — изкрещя Бруенор и се хвърли към невзрачната постройка.
Кати-Бри се накани да го последва, но после спря и се обърна към Дризт.
Елфът още стоеше на мястото си и изглеждаше раздвоен — погледът му неспокойно се местеше от къщата на Пук към улицата, по която бе избягал Ентрери. Беше го победил и сега палачът не бе в състояние да му се противопостави.
Нима можеше да го остави да избяга точно в такъв момент?
— Приятелите ти имат нужда от теб! — напомни му Кати-Бри. — Ако не заради Риджис, то поне заради Уолфгар!
Дризт засрамено поклати глава. Как изобщо бе могъл да си помисли да изостави другарите си сега, когато те имаха най-голяма нужда от него! Той се втурна покрай Кати-Бри и се затича след Бруенор.
Първите утринни лъчи вече се гонеха по стените на пищно обзаведения последен етаж на къщата. Ла Вал пристъпи към завесата в единия край на стаята си и я дръпна настрани. Дори и той, опитният магьосник, не смееше да се доближи до това творение на най-черно зло преди изгрев-слънце. Това бе Тароският пръстен, най-мощното му — и най-страховито — притежание.
Магьосникът хвана металната рамка и го издърпа от малката ниша. Изправен върху поставката си, магическият предмет се извисяваше над него, а самият пръстен — достатъчно голям, за да може през него да мине човек — се намираше на почти половин метър от земята. Веднъж Пук го бе оприличил на обръча, който използваше дресьорът на хищните му питомци.
Ала надали имаше лъв, който да се приземи здрав и читав от другата страна на Тароския пръстен, след като беше скочил през него.
Ла Вал лекичко завъртя магическия предмет, изправи се пред него и се вгледа в съвършената паяжина, която изпълваше сърцевината му Колко крехка изглеждаше тя, за кой ли път си помисли магьосникът, а колко яка бе всяка нейна нишка, надарена със сила, която бе в състояние да проникне и до най-отдалеченото кътче на Равнините на съществуванието.