Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Макар че се налагаше да направи нещо, което не й харесваше. Да бъде заобиколена от вражески войници в самото леговище на противника. Но ако Елънд успееше да се върне невредим от лагера, духът на града щеше да се възроди. А и това щеше да подсили увереността на Хам и останалите от групата в способностите на Елънд. Никой не би възразил срещу идея на Келсайър да отиде в противниковия лагер, за да преговаря — нещо повече, те вероятно биха очаквали да се върне от преговорите, след като е убедил Страф да се предаде.
„Само да успея да го върна в града — помисли Вин, докато закопчаваше роклята. — Страф може да се перчи колкото си ще — това няма да има никакво значение, ако ние сме тези, които насочват атаките му“.
Кимна замислено, докато приглаждаше роклята. След това заобиколи паравана и се огледа в огледалото. Макар че шивачът се бе придържал към традиционната форма, долната част на роклята не беше издута като камбана, а се спускаше малко по-плътно покрай бедрата. Беше отпусната на раменете, въпреки че имаше тесни ръкави, и бе достатъчно свободна в кръста, та Вин да се движи без затруднения.
Тя се протегна, подскочи и се извъртя. Остана изненадана от лекотата на роклята и от това колко добре се чувства в нея. Разбира се, нито една рокля не можеше да е подходяща за бой — но тази имаше съществени подобрения спрямо роклите, с които бе ходила на балове.
— Е? — попита тя и се завъртя.
ОреСюр повдигна вежди.
— Какво?
— Какво мислиш?
ОреСюр завъртя глава.
— Защо ме питате?
— Защото държа на мнението ти.
— Роклята е много хубава, господарке. Макар че, честно казано, винаги съм намирал този тоалет за малко смешен. С толкова много плат и ярки цветове тя несъмнено е крайно непрактична.
— Да, зная. — Вин прибра косите си отстрани с две сапфирени шноли. — Но… бях забравила колко е забавно да се носят такива неща.
— Не виждам кое му е забавното, господарке.
— Това е, защото си мъж.
— Всъщност съм кандра.
— Но нали си мъжка кандра?
— Откъде знаете? — попита ОреСюр. — При моите сънародници не е никак лесно да се определи полът, тъй като телата ни са аморфни.
Вин го погледна и вдигна вежди.
— Мога да позная — каза тя и се наведе над чекмеджето с бижутата. Нямаше много, макар че групата на Келсайър се бе постарала да й осигури най-необходимото. Най-скъпите бе дала на Елънд, за да ги продаде и да финансира различни планове. Беше запазила само любимите си украшения — сякаш бе знаела, че един ден пак ще облече рокля.
„Ще я нося само веднъж — обеща си тя. — Това не съм истинската аз“.
Сложи си сапфирена гривна. Подобно на шнолите гривната не съдържаше метал, скъпоценните камъни бяха инкрустирани в дърво и дори закопчалката беше дървена. Единственият метал върху тялото й щяха да са монетите, нейната стъкленица с разтвори и обецата. Запазена, по съвет на Келсайър, за краен случай.
— Господарке — рече ОреСюр и издърпа с лапа изпод леглото някакъв лист. — Падна от кутията, когато я отваряхте.
Вин взе листа.
Лейди Вин.
Подсилих нагръдника и корсажа, за да ви държат изправена, и същевременно скъсих полите, за да не ви пречат, ако се наложи да побегнете или да скочите. В маншетите ви има малки джобчета за стъкленици, а набраният по-нагоре плат ще скрие пристегнатите за ръцете ви кинжали. Надявам се промените да са ви от полза.