Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Тъкмо по това време припадъците от нервното разстройство на царя зачестили. Не може да се разбере обаче защо „свещеният“ автор прави усилия да изобрази нещастния монарх с най-отвратителни краски? Съгласно същия библейски текст сам бог понякога пращал върху нещастния Саул зъл дух, с други думи, сам го подлудявал. Никой луд не е отговорен за действията си, а Саул още повече.
„Саул думаше на сина си Ионатана и на всичките си слуги да убият Давида. Но Сауловият син Ионатан обичаше много Давида.
Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие“ (I Царства, гл. 19, ст. 1–2).
Освен това Ионатан се постарал да примири враждуващите. „Ионатан говори на баща си Саул добро за Давида, като му рече: да не греши царят против своя служител Давида, защото той в нищо не е съгрешил против тебе и делата му са твърде полезни за тебе; той излага душата си на опасност, за да порази филистимеца; и господ извърши голямо спасение за целия израил; ти видя това и се радва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давида без причина?
И Саул послуша гласа на Ионатана, и закле се Саул: жив ми господ, Давид няма да умре. Тогава Ионатан повика Давида; обади му Ионатан всички тия думи и доведе Ионатан Давида при Саула, и той беше при него както вчера и завчера“ (I Царства, гл. 19, ст. 4-7).
Ясно е, че омразата напускала монарха, щом идвал в нормално състояние, и само през време на припадък, „когато господ му пращал зъл дух“, Саул продължавал да мисли за убиване на зетя си.
В това време войната с филистимците била в пълния си разгар и от време на време, между две серенади, младият музикант нанасял на врага значителни поражения. „И зъл дух от бога нападна Саула, и той седеше в къщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните“ (ст. 9). Читателят се досеща вече какво трябва да стане.
„И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ.
И прати Саул слуги в къщата на Давида, да го причакат и убият до сутринта. И рече на Давида жена му Мелхола: ако не спасиш душата си тая нощ, утре ще бъдеш убит.
Тогава Мелхола спусна Давида през прозореца и той отиде, побягна и се избави.
А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото, а на възглавието тури козя кожа, и покри с дреха.
И Саул прати слуги да уловят Давида; но Мелхола рече: болен е.
И Саул прати слуги да видят Давида, като каза: донесете ми го на легло, за да го убия.
Дойдоха слугите, и ето в леглото статуя, а на възглавието козя кожа.
Тогава Саул рече на Мелхола: защо ме тъй излъга и пусна моя враг да побегне? А Мелхола отговори на Саула: той ми каза: пусни ме, инак ще те убия“ (I Царства, гл. 19, ст. 10–17).
Не трябва да се забравя, че възпроизвеждаме най-свещена книга, божествено произведение, основата на основите на вярата, която претендира да подчини на законите си всички хора. Но може ли да се намери някъде по-глупава история от тая? Тоя анекдот с преобличането не е годен дори за лош водевил. Той е под нивото на най-евтините представления в панаирджийските циркове. Под страх да не се обърнем на печено върху вечния огън на преизподнята ние сме длъжни обаче да вярваме, че Мелхола е помогнала на мъжа си, божия помазаник Давид, да бяга през прозореца и го заменила в леглото с манекен, облечен в козя кожа. Изглежда, че тая козя кожа е наподобявала обикновената нощна шапка на Давид.
В еврейския текст на „статуя“ съответствува думата „терафим“. В съвременните издания на Библията тая дума се превежда „статуя“. Но „терафим“ буквално значи „идол“. Следователно Мелхола още е имала идол? Мислела ли е тя, че убийците, пратени от баща й, ще приемат лековерно идола за нейния мъж? И надявала ли се е, че козята кожа, с която е покрила главата на идола си, ще мине за буйната коса на мъжа й? Ето прекрасен сюжет за сериозен изпит на господа преосвещените богослови.
По-нататък библейският разказ заприличва направо на бълнуване: „Давид побягна и се избави; дойде при Самуила в Рама и му разказа всичко, що прави с него Саул. И тръгна със Самуила и се спряха в Нават (в Рама).
И обадиха на Саул, думайки: ето Давид е в Нават, в Рама.
Тогава Саул прати слуги да уловят Давида и когато те видяха лик пророци, които пророчествуваха, и Самуила техен началник, дух божий слезе върху Сауловите слуги и те почнаха да пророчествуват.
(Разгневен) Саул отиде сам в Рама, и дойде до големия извор в Сеф, и попита, думайки: де са Самуил и Давид? И рекоха: ето в Нават, в Рама.