Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Саул научил за приема, който жрецът Ахимелех оказал на Давид. Тогава повикал Ахимелех и всички свещеници на свой съд. „И Саул го попита: защо сте се наговорили против мене, ти и Иесеевият син, та си дал хлябове и меч и си питал за него бога, за да въстане против мене и да ми кове примки, както се вижда сега?
Ахимелех отговори на царя и рече: кой от всички твои раби е тъй верен като Давида? Той е и зет царев, и изпълнител на твоите заповеди, и почитан в дома ти.
Сега ли пръв път питам бога за него? Не, не обвинявай в това, царю, раба си и целия ми бащин дом, защото в цялата тая работа твоят раб не знае нищо, нито малко, нито голямо.
И царят рече: Ахимелехе, ти трябва да умреш, ти и целият ти бащин дом“ (I Царства, гл. 22, ст. 13–16).
Но телохранителите отказват да изпълнят тая смъртна присъда, като, не се решават да вдигнат ръка срещу свещенослужители. „И царят рече на Доика: иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците и уби в оня ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод; порази с меч и Номва, свещеническия град; уби с меч мъже и жени, момчета и кърмачета, волове, осли и овци“ (ст. 18–19). Нова свещена касапница! Един от синовете на Ахимелеха, на име Авиатар, се спасил от касапницата и успял да се присъедини към Давид, който му казал: „остани при мене, не бой се, защото, който ще търси моята душа, ще търси и твоята душа; ти ще бъдеш у мене под закрила“ (ст. 23).
Ние съкращаваме изложението, доколкото това е възможно. Но ръководствата по „свещена история“, съставени за вярващите, са толкова непълни, че е нужно да възстановим с помощта на истински библейски цитати много епизоди, които нашите църковници заобикалят с конфузно мълчание. Странните подробности на „светото писание“ понякога не са лишени от пикантност. Ние щяхме да бъдем още по-лаконични, ако работата се отнасяше до някаква друга, обикновена книга. Но нали това е произведение на самия бог, ние не се решаваме да пропускаме божествените перли, които са така много в чудесната рамка на Вехтия завет.
Синът на Иесей почнал да скита из пустинята Зит. Числеността на придружаващата го пъстра паплач нараснала на двеста души. Саул преследвал тая банда, но не можел да я стигне. При все това Давид се среща с Ионатан в гората. Двамата отново се заклеват един на друг във вечна любов и приятелство.
Като научил, че филистимяни отново тръгнали на поход, Саул прекратил преследването на зетя си, за да води борбата с националния враг. Филистимяните били отблъснати и царят отново се заловил за Давид, който основал в пустинята Ен-Гади своя „главна квартира“, откъдето разпрострял върху околността плодотворната си дейност. Да, тъкмо плодотворна, защото синът на Иесей, съгласно самата Библия, станал истински главатар на шайка разбойници: той събрал шестстотин главорези и скитал по планини и долини с цялата паплач, без да щади нито приятели, ни врагове, като грабел и обирал всеки срещнат.
На два пъти Саул, който разполагал с три хиляди отбор войници, вече се приближавал до Давид. И в двата случая зетят проявил трогателно великодушие. И двата епизода са прекалено забавни, за да не ги цитираме. Като ги е диктувал, „божественият гълъб“ е бил наистина с повишено настроение. Всичко това е ръководел бог. На него не е било трудно да предостави на Давид възможност да прояви великодушието си при по-малко смешни обстоятелства. Ако тия приключения са уродливи, то е затуй, че „светата троица“ просто е пожелала малко да се поразвлече и шеговито да поразнообрази мудната си диктовка. Ние впрочем съвсем не искаме да отнемем на тия приключения божествеността им: тъкмо това е хубавото, че те са взети от истинската „свещена история“.
И тъй, напред — точен цитат!
„И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни.
И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата.
И казваха на Давида людете му: ето деня, за който ти говори господ: ето, аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха.
Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха.
И рече на людете си: да ми не дава господ да сторя това на моя господар, помазаника господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник господен.