Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Да се върнем към библейския текст.
„Погледна филистимецът и като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец.
Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? Нима съм куче? (Давид отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си.
И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски.
А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз пък ида против тебе в името на господа Саваота, бога на израилевото войнство, което ти оскърбяваш; сега ще те предаде господ в ръката ми и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни и цяла земя ще узнае, че има бог у израиля; и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя господ, защото това е война на господа и той ще ви предаде в ръцете ни.
Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца.
И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му и той падна ничком на земята.
Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце.
Тогава Давид се затече и като стъпи върху филистимеца, взе, та изтегли меча му от ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.
И дигнаха се мъжете израилски и иудейски, викнаха и гониха филистимци до входа в долината и до портите на Акарон. И убиваните филистимци падаха по Шааримския път до Гет и до Акарон.
След като гониха филистимци, израилевите синове се върнаха и разграбиха стана им.
Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си“ (I Царства, гл. 17, ст. 42–54).
Стоп! Значи той е имал и шатра, тоя млад Давид? И главата на филистимския гигант той тържествено отнесъл в Иерусалим? Това е още по-странно, защото в тая епоха Иерусалим още не е принадлежал на евреите. Ние ще видим по-нататък по какъв начин е бил взет тоя град и тъкмо от Давида, който царува след смъртта на Саул. Впрочем тепърва няма да свикваме с противоречията в „свещеното писание“.
"… Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца… и го уби; а меч Давид нямаше в ръце" (I Царства, гл. 17, ст. 50).
И ето „когато Саул бе видял Давида да излиза срещу филистимеца, тогава попита Авенира, началник на войската; Авенире, чий син е тоя момък? Авенир отговори: да ти е жива душата, царю, не зная.
И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък?
А когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе при Саул, и главата на филистимеца беше в ръката му.
И Саул го попита: чий син си, момко? Давид отговори: син на твоя раб Иесея от Витлеем“ (I Царства, гл. 17, ст. 55–58).
Що за глупава безсмислица? Къде му е умът на тоя „божествен вдъхновител“ на Библията? В предната глава ни разказаха с най-големи подробности, че за успокоение на нервите си Саул пожелал да има човек, който да му свири на гусла. Един от слугите му намерил такъв човек: това бил Давид, и царят познавал семейството му. Нещо повече, Саул изпратил до Иесей пратеник да моли стареца да пусне сина си, който му харесал много. „Гълъбът“ ни каза също, че Давид често се връщал от Саул във Витлеем, изобщо сновял между царския дворец и бащините си стада. И изведнъж нито Саул, нито Авенир, никой от слугите на царя не знае кой е тоя Давид, който се бори с Голиат? Музикантът на царя, усладителят на слуха му, неговият оръженосец изведнъж станал никому неизвестен?! Какво да мислим за подобна галиматия? С трезвен ум ли е бил „светият гълъб“, когато е диктувал тая глава? В това можем да се съмняваме!
Да извлечем от разказа изводите и да продължим поучителното четене.
Без да се смущава ни най-малко от своите противоречия, „свещеният“ автор разказва, че тоя път Саул вече не позволявал на Давид да се връща в бащиния си дом. От друга страна, Ионатан внезапно пламнал от велика дружба към младия придворен гуслар, за чието съществуване той също, види се, нищо не е знаел досега. „Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.
Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си“ (I Царства, гл. 18, ст. 3–4).