Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Ето това се казва приятелство! Какво ли са си мислили „генерал“ Авенир, целият му щаб, придворните и свитата, като виждали как „престолонаследникът“ се съблича по риза и дава оръжието и всичките си дрехи на победителя на Голиат? За съжаление Библията забравя да приведе мислите на ония, които са видели това забележително зрелище.
Глава тридесета
Борбата за царския престол и насочващата десница на господа бога
Започнал нов живот за младежа, когото Самуил помазал за цар и който временно, като не желаел да съперничи на Саул, се задоволявал със службата на оръженосец и гуслар. Въпреки скромността си обаче, Давид скоро помрачил духа на „негово величество“ цар Саул.
„Когато вървяха при завръщането на Давид от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саул с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.
И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид — десетки хиляди!“ (I Царства, гл. 18, ст. 6–7).
Трудно е, разбира се, да допуснем, че покойният Голиат, какъвто и великан да е бил, се е равнявал на десетки хиляди души. Саул, който се е бил отличил с много бранни подвизи, намерил, че овациите, устроени на неговия оръженосец гуслар, надхвърляли благоразумието и придобивали непочтителен към него самия характер.
„И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен — хиляди; не му достига само царство.
И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.
И случи се на другия ден, та зъл дух от бога нападна Саул, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.
И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него“ (I Царства, гл. 18, ст. 8–11).
След известно време, за да отстрани юношата от себе си, царят го назначава хилядоначалник (ст. 13). И Давид, на когото всичко се удавало, почва да завоюва все по-голяма и по-голяма популярност сред израилските синове. Името му се предава от уста на уста. Скоро ще видим, че сам бог увеличава броя на доказателствата за покровителството си над Давид.
Като повикал веднъж Давид, Саул му казал: „ето по-голямата ми дъщеря Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните господни“ (ст. 17). Дълбоко в душата си Саул разчитал на това, че филистимците в края на краищата ще убият Давид. Но Давид казал на Саул: „кой съм аз и какъв е животът ми и родът на баща ми в израиля, та да стана царски зет?“ (ст. 18). Той все още скривал, че Самуил го е помазал.
„И когато дойде овреме Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола“ (ст. 19). Авторът не говори защо. „Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря Мелхола; и когато обадиха това на Саул, стана му приятно. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата“ (ст. 20–21).
От последвалото може с известна вероятност да се заключи, че победителят на Голиат би се радвал да се ожени за прелестната Мелхола веднага. Но Саул навярно е съжалил, че така бързо дал съгласието си: щом научил за желанието на младия човек да се ожени, той почнал да предявява към него съвсем тежки искания. Никой никога няма да се досети какви трудности измислил Саул: „Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци“ (ст. 25).
С други думи царят не се канел да даде никаква зестра за дъщеря си. Според него Давид трябвало да донесе зестра на жената. И каква зестра? Сто обрязъци на крайната плът! Съвсем непонятно е за какво би послужило това в домакинството на младоженците или в царското ежедневие.
Но „още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола“ (I Царства, гл. 18, ст. 27).
Можем да си представим събранието, на което бил подписан брачният договор, и сцената, когато „царският нотариус“ тържествено отброявал един по един двестате краеобрязъка на плътта, а влюбената Мелхола гукала на рамото на Давид, съвсем очарована от толкова прекрасния сватбен подарък! Но филистимците сметнали за крайно неудобно евреите да идват при тях като в някакъв склад за снабдяване с краеобрязъци. Войната се възобновила. „И когато филистимските воеводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги и твърде много се прослави името му“ (I Царства, гл. 18, ст. 30).