Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.
След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: «господарю мой, царю!» Саул погледна назад и Давид падна с лице на земята и (му) се поклони.
И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват, ето Давид крои зло против тебе!
Ето днес виждат очите ти, че господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на господа.
Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство и че аз не съм съгрешил против тебе; ти търсиш душата ми, за да я отнемеш.
Нека господ разсъди между мене и тебе и нека ти отмъсти господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе, както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе.
Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого се е разтичал?? Подир мъртво псе, подир една бълха.
Нека господ бъде съдия и той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.
Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой, Давиде? И издигна Саул гласа си, плака и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло; ти показа това днес, като постъпи с мене милостиво; когато господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби.
Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес.
И сега зная, че ти без друго ще станеш цар и царството израилево ще бъде силно в ръката ти.
Затова закълни ми се в господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом.
Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място“ (I Царства, гл. 24, ст. 3–23).
Тая сцена е много патетична, макар че е трудно да се разбере защо в своето самоунижение Давид се сравнява с мъртво куче и бълха. Епизодът би бил наистина прекрасен, ако го придружаваха други обстоятелства. Но да бъде пощаден от Давид в пещера, където Саул отива по силата на естествените си нужди?! „Светият дух“ е можел да създаде някаква друга декорация за великодушието на Давида. Но щом като на бога е било угодно обстоятелствата да се стекат тъкмо така, трябва да признаем, че от негова страна тук се проявява творческо вдъхновение с доста съмнителен вкус. Клерикалите ръмжат против някои книги на Емил Зола, където тоя прочут романист натуралист описва лошата миризма, която лъха от селяните. Но нали романите на Емил Зола не са свещени книги и на никого никога няма да хрумне да основава върху тях религия. Докато е бил в творческо настроение тоя „гълъб-патка“, той смело би могъл да прибави, че бързайки от пещерата, Давид е улучил с крак в следите от пребиваването на Саул в нея и че това му донесло щастие. Вярващите биха приели с благоговение и тая подробност.
Но да не си губим времето за това.
Втори път синът на Иесея проявил великодушие при малко по-други обстоятелства. Когато Саул и армията му лагерували на Хахил, Давид, придружаван от някой си Авеса, се промъкнал през нощта в палатката на царя. Тоя път бог бил пряк помощник на любимия си Давид.
„И ето, Саул лежи заспал в шатрата и копието му забито в земята при възглавието му; а Авенир и народът лежат около него.
Авеса рече на Давида: днес бог предаде твоя враг в ръцете ти, затова позволи, аз ще го прикова с копие в земята с един замах и няма да повторя удара.
Но Давид рече на Авеса: не го убивай; защото кой, вдигнал ръка върху помазаника господен, ще остане ненаказан?
Давид още рече: жив господ! Нека го порази господ или ще дойде денят му и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине; а мене да не дава господ да дигна ръка срещу помазаника господен; а вземи копието му, което е при възглавието му, и съда с вода, и да си вървим.
Давид взе копието и съда с вода при възглавието на Саула и си отидоха; и никой не видя, никой не узна и никой не се събуди, а всички спяха, понеже беше ги обзел сън от господа.
Премина Давид отвъд и застана на връх планината надалеч, а помежду им имаше голямо разстояние.
И викна Давид към народа и Авенира, син Ниров, думайки: Авенире, обади се. Авенир се обади и рече: кой си ти, дето викаш и безпокоиш царя?
И Давид рече на Авенира: нали си мъж и кой е равен на тебе в израиля? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? Защото дохожда някой от народа да затрие царя, твоя господар.