Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Ти лошо правиш: жив господ, вие заслужавате смърт, задето не пазите господаря си, помазаника господен. Виж де е копието на царя и съда с вода, що бяха при възглавието му?
И Саул позна гласа на Давида и рече: твоят ли е тоя глас, сине мой Давиде? И рече Давид: моят глас е, господарю мой, царю“ (I Царства, гл. 26, ст. 7–17).
Тоя епизод завършва така, както и предният, с тая малка разлика, че синът Иесеев не се сравнява вече с мъртво псе, а само с бълха; освен това той връща копието, като си оставя съда с вода за царя.
Пита се защо всъщност сред библейските герои Саул е причислен към проклетите? Ако разсъждаваме чисто по човешки, тоя цар изобщо прави впечатление на доста не лош човек: пристъпите на яростта му против Давид са дело на „злия дух“, а освен това и самият син на Иесей е доста жалък субект. Когато Саул е свободен от влиянието на „злия дух“, когато е в естественото си и нормално състояние, жестокостта е противна за него; освен това той е патриот, докато Давид (както ще видим по-нататък) заедно с цялата си паплач постъпва на служба при филистимяните. Но… но църковниците ни казват, че тук обикновеният разум не е приложим, а е нужен непременно боговдъхновен и че всичко, което се отнася до вярата, трябва да бъде прието на вяра.
Глава тридесет и първа
Печалният край на нечестивия Саул
Бог никога не пропускал случая да покаже, че покровителствува именно Давид, защото той във всичко съответствувал на желанията му. Полюбувайте се например на историята на Навал и Авигея. Ще се постараем да резюмираме библейския разказ, като се придържаме о „свещения“ текст и изоставяме само повторенията и разлятостта.
В Маон имало някакъв си много богат човек. Той бил в Кармил, където стрижели овцете му. Името на тоя човек било Навал, а името на жена му — Авигея… Давид изпратил десет момци при Навал с искане да даде, „каквото му се намира под ръка“. Навал отговорил: „кой е тоя Давид?… Сега има много раби, които бягат от господарите си; нима да взема хляба си и водата си (и виното си), и месото, което съм приготвил за стригачите на овцете ми, и да дам на човеци, които не зная отде са?… Тогава Давид рече на людете си: препашете всякой меча си… препаса и сам Давид меча си и тръгнаха след Давида до четиристотин души, а двеста останаха при колята… Авигея взе набързо двеста хляба и два меха с вино, и пет овци сготвени, пет мери печено жито, сто вързопчета сухо грозде и двеста низи смокини, и ги натовари на осли.“
Без да каже нищо на мъжа си, тя тръгнала да посрещне Давид. „Щом Авигея видя Давида, тя бързо слезе от осела, падна ничком пред Давида и се поклони доземи“… Давид й казал: „благословен господ, бог израилев, който те прати днес насреща ми, и благословен да е твоят разум, и благословена да си ти, задето сега ме не остави да проливам кръв и да отмъстя за себе си… ако не бе побързала и не бе дошла насреща ми, то утре до съмване аз не щях да оставя на Навала и онова, което мочи до стена“…
След десет дни Навал умрял. „Чу Давид, че Навал е умрял, и рече: благословен господ, който възвърна за срама, нанесен ми от Навала… господ обърна злобата на Навала върху неговата глава. И Давид прати да кажат на Авигея, че той си я взема за жена… Тя стана и се поклони ничком доземи и рече: ето рабинята ти е готова да бъде слугиня, за да мие нозете на слугите у моя господар. Авигея се приготви набързо, възседна осела и придружена от пет слугини, тръгна след пратениците на Давида и стана негова жена. Давид взе и Ахиноама от Изреел, та и двете му бяха жени. Саул пък даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиша, от Галим“ (I Царства, гл. 25, ст. 2–44).
Ако би трябвало да се напише история на пладнешки грабител, едва ли би трябвало да се пише другояче — не така, както е написана тая история. Превъзнасяйки Давид, Библията показва Навал като човек груб и жесток. Но нали поведението на Давид не е по-малко възмутително. Ала сам бог участвува в убийството на съпруга, ненавиждан от жена си. С тая злодейска намеса бог същевременно благославя прелюбодеянието на Давид, своя свет „помазаник“. Доста странен морал!
В това време умира Самуил. „И Самуил умря. Тогава се събраха всички израилтяни, оплакаха го и го погребаха в къщата му, в Рама.“ (I Царства, гл. 25, ст. 1). Но смъртта не му попречила, както и на Моисей, да опише в книгата си събития, които се случили след кончината му. Трябва да признаем, че в тая област Самуил счупва рекорда на Моисей. Моисей се ограничава само с описване на погребението си и народната скръб. А посмъртното съчинение на Самуил обхваща края на царуването на Саул и цялото царуване на Давид. Цели тридесет и осем глави са изпълнени с описания на събития, които авторът видял след смъртта си! Чудо на чудесата! По какъв начин Самуил, видял всичко това от небесните висини с очите на душата си, е могъл да напише книга с ръцете на тленното си тяло, умряло и погребано с почести? Това е божествена тайна.