Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И колчем духът от бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше гуслата, свиреше, и на Саул ставаше по-добре и по-весело и злият дух се махваше от него“ (I Царства, гл. 16, ст. 15–23).
Що за глупост? Давид, когото авторът представя като просто овчарче, в същото време е талантлив и известен в страната музикант. Представят ни Давид като съвсем млад, едва ли не момче: как е възможно да го наричат „човек храбър и войнствен“? Сетне: нима Сауловият слуга, който е осведомен така добре за Давид, не знае, че юношата е помазан от Самуил и че следователно е опасен в ролята си на придворен музикант? А подаръците на Иесей за ръководителя на държавата — нима не са смешни: торба хляб, мях вино и козле? Какво да кажем най-сетне за бога, който праща на Саул един след друг нервни припадъци и го лекува с музиката на съперника му? Всичко това е безсмислено и глупаво!
Глава двадесет и девета
Свещено предание за славната победа на Давид над нечестивия Голиат
Глава седемнадесета от първата книга на „Царства“ подробно описва единоборството между Давид и Голиат: „Филистимци събраха войските си за война, събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим.
А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против филистимци.
И застанаха филистимци от едната страна на планината и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината.
И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педя.
На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня и бронята тежеше пет хиляди сикли мед; на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му меден щит; и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие — от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.
И застана той и викна пред израилските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие роби Саулови? Изберете си един човек и нека слезе при мене; ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.
Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек и ние ще се бием двама.
И Саул, и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца и много се уплашиха и ужасиха“ (I Царства, гл. 17, ст. 1–11).
Нека внесем известна яснота в описанието на Голиат. Неговата люспеста броня тежала, както е казано, пет хиляди сикли мед — над осемдесет килограма, а копието му тежало шестстотин сикли желязо — около десет килограма. Той носел следователно върху себе си всичко почти деветдесет килограма и това още не било цялото му въоръжение.
Тоя гигант, повече от три метра на ръст, при това не трябва да ни се струва необикновен, след като ние сме се срещали с исполини в книгата „Битие“. Наистина в наши дни вече няма хора с такова телосложение; устройството на човешкото тяло е такова, че прекомерният ръст не може да не се отрази пагубно върху всички функции на организма и просто би направил гиганта слаб и почти неспособен да се защищава. Волтер иронично казва, че Голиат трябва да се преценява като чудовище, специално направено от бога за възвеличаването на невзрачния Давид.
„Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война… Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул, а Давид се бе върнал от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем“ (I Царства, гл. 17, ст. 13–15). Съвсем странно е, че тоя Давид, когото царят направил свой оръженосец, в разгара на войната зарязва задълженията си, за да отиде да пасе някакви овци.
„Оня филистимец излизаше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.
И рече Иесей на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си.
А тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.
Саул и те, и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци.
Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач и като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колята, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.
Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.
Давид остави товара си при пазача на колята, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.
И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу.