Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от нето и много се бояха.
И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули израиля; да би го някой убил, царят би го наградил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у израиля.
И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от израиля? Защото кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия бог?
И народът му каза същите думи, като прибави: ето това ще сторят на оня човек, който го убие“ (I Царства, гл. 17, ст. 16–27).
От това място на Библията съвсем не личи Давид да се е хвърлил в боя, движен от любов към родината. Повече го е ръководила жаждата за печалба.
„И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец.
А Саул отговори на Давида: не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.
Тогава Давид рече на Саул: твоят раб пасеше бащините си овци и когато се случваше да дойде лъв или мечка и отвличаше овца от стадото, аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах.
Лъв и мечка е убивал твоят раб и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от израиля? Защото кой е тоя необрязан?)
Давид рече още: господ, който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави и от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека господ бъде с тебе“ (I Царства, гл. 17, ст. 32–37).
Цар Саул бил зашеметен и така би станало с всеки на негово място, до такава степен разказът на тоя младеж е невероятен. Представете си за минута, че сте свидетел на такова приключение: лъв или мечка хващат овца от стадото на стария Иесей и отнасят плячката. В това време пастирчето се хвърля да догони похитителите и отнема овцата от тях, като им нанася удари с ръце и крака, където попадне, и ги хваща право за челюстта. Каква картина! Ще намерите ли някъде другаде, освен в Библията, подобни подвизи? О Тартарен, о барон Мюнхаузен и вие, останали класически лъжци, вас очевидно ви е възпитавала Библията!
От описанието на живота на Самсон ние вече научихме, че лъвът се е въдел в Палестина. Още тогава читателят е бил сюрпризиран от това. Но с Давид в Палестина ние срещаме и мечка. Природоизпитателите твърдят, че там, дето живее мечката, не се въди лъвът и обратно. Да плюем на природоизпитателите! Та тяхната наука значи лъже. О „божествени гълъбе“! Остава да чуем от тебе само за мечки, които живеят на екватора, и за лъвове на Северния полюс.
„Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня. Давид запаса меча върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си“ (I Царства, гл. 17, ст. 38–39). Не е свикнал да носи оръжие? Добре! Но защо тогава стих осемнадесети от предната глава възпява Давид като човек „храбър и войнствен“?
„И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и прашка в ръка излезе срещу филистимеца.
Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът“ (I Царства, гл. 17, ст. 40–41).
Оръженосецът на Голиат? За него споменават само пълните текстове на Библията. От тоя оръженосец обаче няма следа в учебниците по „свещена история“ и Голиат там е представен като обикновен пехотинец. А защо съвременната църква орязва така „свещения“ текст? Оръженосецът на филистимския гигант съвсем не заслужава да го махат произволно. В армиите от миналото е имало войник, който съпровождал конния офицер и пазел оръжието му; в наши дни биха го нарекли ординарец. Следователно, ако е имал оръженосец, Голиат е бил кавалерийски офицер от филистимската армия. Библията говори на няколко места, че филистимците разполагали със значителна кавалерия. Тоя неописуем „гълъб-патка“ обаче е забравил да ни каже какви са били размерите на коня на Голиат. Конят на Голиат също трябва да е бил исполински. Но „свещеното писание“ не споменава коя страна е произвеждала феноменалните жребци, способни да издържат конник с триметров ръст. Неприятен пропуск!