Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Той отиде там, в Нават, в Рама, и върху него слезе дух божий и той вървеше и пророчествуваше, докле пристигна в Нават, в Рама.
Съблече и той дрехите си и пророчествуваше пред Самуила, и целия оня ден, и цялата оная нощ лежа необлечен; затова казват: нима и Саул е между пророците?“ (I Царства, гл. 19, ст. 18, 20–24).
Ние преднамерено приведохме буквално тоя чудноват текст. Пророк се нарича човек, който се заема да предсказва бъдещето. Следователно трябва да бъдеш вдъхновен от бога, за да можеш да кажеш какви събития ще станат в бъдеще. Така вярващите разбират названието „пророк“. Обикновено пророкът пророкува само за да предскаже някакъв факт: питат оракула, оракулът отговаря. Или пък „човек божи“ се отправя в някакъв град или към двореца на царя и предсказва такава и такава катастрофа или пък някакво щастливо събитие. Така действуват пророците, т.е. ония, които се изтъкват за боговдъхновени и посветени в познаването на най-тайнствени неща. Но никому не ще хрумне да си представи цял лик, т.е. събрание, от пророци, които изригват непрекъснато пророчествата си, подобно на фонтан. Освен може би само в лудница?!
Дори полицаите стават пророци и се присъединяват към Самуил, Давид и другите и почват да пророкуват заедно с тях. Най-сетне и самият Саул, който тръгнал да търси зетя си с цел да го убие, почва да пророкува по пътя, съблича се почти гол в събранието на светиите, или пророците, които действуват заедно. Това прилича много на клинически картини на лудост.
Ученият от XVIII в. Буланже е отбелязал, че тая глупава небивалица приличала на историята на един селски съдия от Долен Бретан. Той пратил съдебния пристав да доведе някакъв свидетел. А свидетелят пиел в кръчмичката и приставът се забавил с него. Съдията пратил друг пристав, който също затънал при бутилката. Най-сетне съдията се отправил сам, но също се присъединил към компанията и се напил. Делото било отложено.
В двадесета глава се разказва, че Давид избягал от Нават и се скрил при Ионатан. Ионатан отново се опитал да го защити пред свирепия Саул, когато Саул спрял да пророкува. Защитата била предприета по случай парадния обед, даден от царя в празника на „новомесечието“. Саул забелязал, че мястото на Давид на трапезата е празно, и тогава Ионатан почнал своята реч. Но царят не искал да слуша нищо, а само се червял от злоба.
„Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? Какво е сторил?
Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида.
Ионатан стана от трапезата много разгневен и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида и защото баща му го обиди“ (I Царства, гл. 20, ст. 32–34).
Ионатан отива да предупреди зетя си, че той очевидно няма да успее да сломи упорството на царя. И Давид го слушал и „се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един друг, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше“ (ст. 41).
Давид отишъл при свещеник Ахимелех, който живеел в Номва, да моли от него подслон. Свещеникът го приел, нахранил го със свещен хляб, но намекнал, че не може да гарантира сигурността му. И тъй като, преди да си плюе на петите, младият гуслар помолил Ахимелех да му даде някакво оръжие, за да има с какво да се защищава в случай на нужда, свещеникът му отговорил: „ето меча на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го, други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го“ (I Царства, гл. 21, ст. 9).
Излязъл Давид с меча на Голиат и тръгнал за Гет, филистимския град, дето царствувал цар Ахнус; надявал се, че врагът на израиля ще му окаже покровителство. Като се приближил до Гет, той бил познат от няколко слуги на Ахнус. Това било достатъчно Давид да се уплаши много. Ще благоволи ли да разбере филистимският цар бедственото му положение. Това му изглеждало съвсем съмнително… „Давид… много се боеше от Анхуса, царя гетски. И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им, и дращеше по вратите (хвърляше се на ръцете си), и пущаше слюнки на брадата си. Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд: защо сте го довели при мене?“ (I Царства, гл. 21, ст. 12–14).
„И Давид излезе оттам и побягна в Адоламската пещера, и чуха братята му и целият му бащин дом и дойдоха там при него.
Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души“ (I Царства, гл. 22, ст. 1–2). След това, като предал престарелите си родители на грижите на моавитския цар, Давид тръгнал на поход. Между Давид и тъста му Саул почва открита война.