Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Вместо това старият продавач на кестени, който беше всъщност един от шпионите на Повелителя и притежаваше невероятно остър слух, едва не припадна, когато Фафърд профуча покрай него безшумен като призрак, бърз като вятър и висок като върлина.
Мишелов избута ловко с лакът двама зяпачи и закрачи по тъмните плочи към ярко осветения магазин, чиято врата напомняше обърнато нагоре сърце. Мина му през ума, че само някакви факири биха могли да пробият и измажат този свод за толкова кратко време. Днес следобед бе минал оттук и не бе забелязал нищо освен гола стена.
Продавачът чужденец с червения цилиндър и извитите нагоре носове на обувките пъргаво подскочи към него и заотстъпва, премитайки с метлата пътека за първия си клиент, като не преставаше да се кланя и да се усмихва угоднически.
Физиономията на Мишелов изразяваше строгост и високомерие. Той спря до струпаните пред вратата предмети и ги огледа неодобрително. Измъкна Скалпел от тясната сива ножница и с върха на дългото острие перна корицата на най-горната от купчината покрити с мухъл книги. Без да се приближава, прегледа отгоре-отгоре първата страница, поклати глава, прелисти набързо още десетина страници като учител, който посочва с палката сгрешените думи в съчинението на свой ученик, и рязко затвори книгата.
Все с върха на Скалпел повдигна червената покривка на една от масите и надникна подозрително под нея, чукна презрително един буркан, в който плуваше човешка глава, докосна пренебрежително няколко други предмета и заплашително размаха сабята към един бухал, вързан с верига за крака. Той го поздравяваше с тържествени бухания от високата си стърчишка.
Сивия Мишелов пъхна Скалпел обратно в ножницата и изгледа с раздразнение продавача, а изражението му бе недвусмислено: „И това ли е всичко, което предлагаш? Заради тези боклуци ли си позволяваш да оскверняваш Мрачния площад с целия този блясък?“
Всъщност Мишелов бе страхотно заинтригуван от всяка дреболия, която бе успял да зърне. Между другото, книгата беше на език, който не само не можа да разчете, но му беше и напълно непознат.
В три неща обаче бе абсолютно сигурен: първо, всички тези предмети, изложени за продан, не пристигаха от нито една точка, намираща се в пределите на Света на Нюон, включително и в най-отдалечените му кътчета; второ, поради някаква все още необяснима за него причина те бяха изключително опасни; и трето, бяха го слисали и той, Сивия Мишелов, няма да мръдне оттук, докато не ги огледа, проучи и ако се наложи, изпита един по един до последната подробност.
Като видя киселата гримаса на Мишелов, продавачът се загърчи в раболепни и ласкателни подскоци, разкъсван от желание да разцелува краката му и със съблазнителни жестове да насочи вниманието му към всеки един от предметите в магазинчето.
Накрая се поклони толкова ниско, че докосна с брадичка плочника, простря дългата си маймунска ръка към вътрешността на помещението и изломоти на отвратителен ланкмарски:
— Всяко от тези неща може да задоволи плътта, сетивата и въображението на човека. Несънувани вълшебства. Много евтино, много евтино! Само едно пени! Базарът на чудесата. Уверете се сам, о, кралю!
Мишелов се прозина продължително, прикривайки уста с опакото на ръката си, огледа наоколо с отегчената, великодушна и смирена усмивка на владетел, комуто се налага да поема какви ли не досадни задължения, накрая сви рамене и пристъпи в магазина.
Зад него продавачът заподскача в транс от възторг и пощурял от радост, отново запремита плочите.
Първото нещо, което Мишелов видя, беше купчина тънички книги, подвързани с червена и виолетова грапава кожа със златни инскрустации.
Второто беше стойка с блещукащи лещи и изящни месингови тръбички, които подканваха да надникнеш в тях.
Третото беше стройна тъмнокоса девойка, която му се усмихваше загадъчно от окачена на тавана клетка със златни решетки.
Зад нея висяха други клетки с решетки от сребро и от други метали със странни зелени, рубинени, оранжеви, ултрамаринови и яркочервени цветове.
Фафърд видя Мишелов да изчезва в магазинчето точно в мига, в който лявата му ръка докосваше хладната грапава повърхност на фонтана на тъмното охолство и Акул кацна върху Ран като фенер, който изгрява от върха на минарето със зелените си отблясъци.
Вероятно би последвал Мишелов или пък не би го последвал, но с положителност би потънал в размисъл по повод на току-що видяното, ако точно в този момент не бе чул иззад гърба си продължително:
— Хссссст!
Фафърд се завъртя като някакъв танцьор исполин и в същия миг огромният му меч Сив жезъл изпълзя от ножницата по-светкавично и безшумно дори от змия, която се измъква от леговището си.