Сделката на капитан Ворпатрил

— А ти какво направи с наемниците на Престен? — обърна се Тедж към Звездичка. — Със сигурност са тръгнали и след вас.

Сестра й вирна гордо брадичка.

— Сполетяха ги фатални инциденти, разбира се.

Баща им вдигна пръст в отработен жест и сложи край на това поредно отклонение.

— Оставете Тедж да доразкаже историята си.

— И все пак — намеси се Смарагд — това пътуване, за което говориш, Тедж… стига да не са ти поискали твърде висока цена в замяна, разбира се… би ни спестило прескъпата отбивка до Бараяр. Жалко, че не сте тръгнали преди две седмици.

— Първо трябваше да уредим онова с развода, затова се забавихме.

— Онова с какво? — каза баща й.

Тедж въздъхна и заразказва неохотно за пътуването си с Иван Ксав до Нови Евиас, за чудатия архаичен съд на граф Фалко и неочаквания безрезултат от цялото упражнение.

Баща й потърка замислено устни и присви очи.

— Е, когато си тръгнем оттук, би могла просто да забравиш за тази своя местна забежка. А иначе, ако предпочиташ да останеш вдовица, само кажи. Няма да е първият подобен случай. Сигурен съм, че нещо може да се уреди.

— Не! — възрази с възмущение Тедж, с надеждата че баронът се шегува. Почти беше сигурна, че се шегува. Макар и бараярец, Иван Ксав не беше за еднократна употреба.

— Не се горещи толкова, любими — каза баронесата на съпруга си с мила усмивка. — В крайна сметка не бива да зачеркваме възможностите си, преди да сме ги използвали докрай. — Изборът на „зачеркваме“ — глагол с двойно значение — може и да не беше случаен, защото баронът се подсмихна по онзи особен начин, по който се подсмихваше винаги когато неговата наполовина хоут съпруга изръсеше някой жаргонен джаксъниански израз. Работата беше там, че баронесата никога не използваше тези изрази на място — за разлика от съпруга си, от чиито уста уличният жаргон можеше да звучи съвсем автентично, особено когато баронът се впуснеше в спомени за старите времена. Тедж обаче никак не беше сигурна, че й харесва посоката, в която беше поел разговорът на тема Иван Ксав.

Звездичка се мръщеше замислено.

— Ако този твой бараярски съпруг е искал да се отърве от теб, защо просто не те е оставил на наемниците? Това би му решило проблема автоматично.

— Бараяр е по-сложно място, отколкото си мислех — каза Тедж в опит да ги предупреди. Почти със сигурност безполезен опит. Слушаше ли я някой изобщо?

Подкрепата дойде от най-неочаквания източник:

— По-добре да не прибързваме — каза баба й.

— Преди да бързам закъдето и да било, мисля да поспя — каза баронът с прозявка. — Космодрумът им е ужасен. Хайде по леглата, народе. Уморени сме и не мислим ясно.

— Не трябва ли да пообиколя първо? За арсенал? — каза Звездичка. — Нямаме никакви оръжия, грам.

— Признай обаче — каза Гъли, — че татко беше прав да не взимаме нашите. Никога нямаше да издържат втората проверка.