През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
[#1 Стълба. — Бел. нем. изд.]
Горе около кулата се виеше балкон. Камъните бяха разхлабени, а на някои места дори и откъртени. Човек не биваше да дръзва да се навежда навън и, изглежда, това беше причината да бъде зазидана вратата, която някога е водела натам. Както казах, то бе единственото опасно за нас място. Човек можеше да се качи горе със стълба и после да стигне до нас по трите стълбища надолу. Ако искахме да се предпазим, трябваше така да залостим капака отвътре, че да не може да бъде отворен. Изгледът бе станал малко мрачен. Още през последните часове на ездата си бяхме забелязали облаци, които сега обграждаха небето и се издигаха все по-нагоре.
Едва отново се бяхме върнали в стаята си и дойде един младеж, който донесе два съда с вода за пиене и миене. Имаше открито, умно лице и ни оглеждаше с приветлив, проницателен поглед.
— Добър вечер — поздрави той на български, а после продължи на турски: — Агата ме изпраща да ви донеса вода, ефенди. Яденето скоро ще бъде готово.
— Защо не дойде Хумун?
— Агата има нужда от него.
— Той ни каза обратното.
— Започнаха да го болят краката, а в такива случаи слугата му трябва.
— Значи при нас оставаш ти.
— Да, ефенди, ако нямаш друго желание.
— Ти ми харесваш повече от Хумун. Сигурно си Яник, годеникът на Анка?
— Да, ефенди. Ти богато си дарил Анка. Тя погледна парите едва като се прибра, и трябва да ти ги върна, защото вероятно си се объркал. Сигурно не си искал да даваш толкова много.
Яник ми подаде парите.
— Няма да ги взема обратно. Може и ти да получиш такъв подарък, ако съм доволен от обслужването ти.
— Не искам бакшиш, ефенди. Беден съм, но с удоволствие ще ви прислужвам. Анка ми каза, че си от нашата вяра и дори си виждал в Рим Светия отец. За мен е удоволствие да докажа предаността си.
— Виждам, че си почтен младеж, и ще се радвам, ако по някакъв начин мога да ти бъда от полза. Имаш ли някакво желание?
— Единственото ми желание е Анка да стане моя жена възможно най-скоро.
— Гледай тогава по-бързо да събереш хилядата пиастъра.
— Ах, Анка вече се е разприказвала! Впрочем аз вече почти съм ги направил хиляда. Но Анка още не е стигнала дотам.
— Колко й липсват?
— Само двеста.
— Кога ще ги спечели?
— Само след две години, но аз ще трябва да потърпя. Не мога да открадна парите, а агата плаща оскъдни заплати.
— А какво ще стане, ако сега ти подаря двеста пиастъра?
— Шегуваш се, Кара Бен Немзи ефенди!
— С такива почтени младежи не обичам да си правя шеги. Искам да ти дам тези пари и така ще можеш да помогнеш на Анка да събере парите си. Ела ги вземи!
Това не правеше дори и пълни четирийсет марки. Дадох ги на Яник с удоволствие, защото ги заслужаваше, а и не бяха мои. Радостта му беше голяма и не можеше да проумее, че един чужденец му прави такъв голям подарък без каквото и да е основание. Не му казах истинската причина. И бездруго постигах целта си, защото бях убеден, че сега Яник решително ще застане на наша страна. Той ме увери, че ще направи всичко, за да останем доволни от него.
Започнах внимателно да го разпитвам за господаря му и резултатът от многото Ми въпроси беше: Мурад Хабулам е приелият исляма брат на Манах ал Барша — избягалия от Юскюб заради злоупотреби събирач на данъци. Затова значи лицето на агата ми се струваше толкова познато. Манах ал Барша е идвал често при Мурад Хабулам и понеже като беглец не е бивало да се показва, поне не в тази околност, се е криел в голямата купа житни класове, намираща се най-близо до кулата ни. Разбира се, за слугите това скривалище се държеше в тайна, но те отдавна го бяха открили. Естествено пазеха пълно мълчание за това. Яник също беше получил нареждането по възможност да не се отдалечава от нас и да предава на господаря си всичко, което си говорим.
— Разкажи му — казах аз накрая, — че не можеш да ни разбираш, защото говорим на арабски език, който ти не знаеш.
— Така ще е най-добре. Сега трябва да тръгвам, защото яденето сигурно е готово.
Като излизаше, Яник остави вратата отворена, за да мога да наблюдавам подозрителната житна купа. Тя беше доста голяма, а на обърнатата към нас страна забелязах едно място, което се открояваше от останалата част. Това, изглежда, беше входът. От фуниевидния връх стърчеше един прът с вързопче слама. Може би това приспособление служеше за даване на тайни знаци.