Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
„Странното бе, че кучето не лаеше, скъпи ми Уотсън.“
Реши, че за момента в протокола му липсва един компютър.
БУБЛАНСКИ И ФАСТЕ се срещнаха с прокурор Екстрьом в кабинета му в шест и половина, веднага след като се върнаха от Лундагатан. Кърт Свенсон бе получил нареждане по телефона да отиде до Стокхолмския университет, за да разпита научния ръководител на Мия Бергман относно работата ѝ върху дисертацията. Йеркер Холмберг все още беше в Еншеде, а Соня Мудиг отговаряше за разследването на Оденплан. Бяха изминали около десет часа след назначаването на Бублански за ръководител на работата на полицията върху двойното убийство и седем часа от обявяването на Лисбет Саландер за издирване. Бублански обобщи случилото се на Лундагатан.
– Коя е Мириам Ву? – попита Екстрьом.
– Все още не знаем много за нея. Не присъства в регистъра на криминално проявените лица. Ханс Фасте ще започне да я търси утре рано сутринта. Колкото до Саландер, липсваха каквито и да било признаци, че тя живее там. Ако не друго, то поне всички дрехи в гардероба са с по-голям размер.
– А какви дрехи открихме само – рече Ханс Фасте.
– В смисъл? – попита Екстрьом.
– Да речем, че не би ги купил за подарък за Деня на майката.
– За момента не знаем нищо за Мириам Ву – рече Бублански.
– По дяволите, колко още ви трябва да знаете? Гардеробът ѝ е пълен с курвенско облекло.
– Курвенско облекло? – повтори учудено Екстрьом.
– Ами кожа, лак, корсети, фетишистки джунджурии и секс играчки в едно от чекмеджетата на шкафа в спалнята ѝ. Освен това не приличаха на евтини боклуци.
– Искаш да кажеш, че Мириам Ву е проститутка?
– Към настоящия момент не знаем нищо за Мириам Ву – повтори Бублански малко по-отчетливо.
– Разследването на социалните служби преди няколко години загатва, че Лисбет Саландер се занимава с проституция – каза Екстрьом.
– Социалните не говорят празни приказки – рече Фасте.
– Докладът на социалните служби не се основава на задържане или разследване – заяви Бублански. – Саландер е била претърсена в „Тантолунден“ на шестнайсет-седемнайсетгодишна възраст, когато е намерена в компанията на значително по-възрастен мъж. Същата година е прибрана за злоупотреба с алкохол. И в този случай отново е била със значително по-възрастен мъж.
– Искаш да кажеш, че не бива да си вадим прибързани изводи – рече Екстрьом. – Добре. Но ме притеснява това, че дисертацията на Мия Бергман е за трафик на жени и проституция. Следователно съществува възможност тя да се е свързала по работа със Саландер и тази Мириам Ву и по някакъв начин да ги е провокирала, което би могло да представлява мотив за убийство.
– Бергман може да се е свързала с попечителя ѝ и така да е предизвикала събитията – рече Фасте.
– Възможно е – добави Бублански. – Но разследването трябва да го докаже. Най-важното сега е да намерим Лисбет Саландер, която очевидно не живее на Лундагатан. Това означава, че трябва да открием и Мириам Ву и да я попитаме как е попаднала в този апартамент и каква е връзката ѝ със Саландер.
– А как ще намерим Саландер?
– Тя е някъде там навън. Проблемът е, че единственият адрес, на който някога е била регистрирана, е Лундагатан. Той не е променян.
– Забравяш, че е лежала в „Санкт Стефан“ и е живяла у различни приемни семейства.
– Не съм забравил – Бублански провери в документите си. – Минала е през три различни приемни семейства, когато е била на петнайсет. Съжителството ѝ с тях не е било особено успешно. От шестнайсет до осемнайсетгодишна възраст живее у двойка от Хегерштен. Фредрик и Моника Гюлберг. Кърт Свенсон ще ги посети тази вечер, след като приключи с научния ръководител в университета.
– Какво ще правим с пресконференцията? – попита Фасте.
В СЕДЕМ ВЕЧЕРТА в кабинета на Ерика Бергер цареше мрачно настроение. Микаел Блумквист бе седял напълно мълчаливо и почти неподвижно след посещението на криминален инспектор Бублански. Малин Ериксон бе отишла с колело до Лундагатан, за да наблюдава действията на специалния отряд. Върна се с новините, че никой не е заловен и движението по улицата е възстановено. Хенри Кортез се обади и им съобщи, че полицията вече издирва някаква жена с все още необявена самоличност. Ерика го осведоми за кого става въпрос.