Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Приседна на скалата. Понякога мечтаеше така. Друг път откриваше, че му е трудно да се загрижи за каквото и да е. Мрачните чувства лежаха вътре в него като навита на кълбо черна змиорка. Храстите оплетници оцеляваха в бурите, като растяха заедно нагъсто в основите на могъщите маркелови дървета. Кората на тези дървета беше покрита с камък, клоните им бяха дебели колкото крака на човек. Ала сега оплетниците бяха мъртви. Не бяха оцелели. Скупчването се беше оказало недостатъчно.
— Каладин? — обади се някой зад него.
Той се обърна и видя Тиен. Тиен беше на десет, с две години по-малък от Кал, но изглеждаше много по-малък. Другите деца му викаха недорасляк, обаче Лирин обясняваше, че Тиен просто още не е достигнал височина. Е, с кръглите румени бузки и слабичкото телце Тиен наистина изглеждаше като момченце на половината от неговата възраст.
— Каладин? — попита той с широко отворени очи и долепени длани. — Какво гледаш?
— Мъртви бурени.
— О. Добре де, трябва да видиш ето това.
— Какво е?
Тиен разтвори длани и показа малко камъче — огладено от всички страни, но неравно отцепено отдолу. Кал го взе и го огледа. Не можа да открие нищо особено. Всъщност, беше съвсем обикновено камъче.
— Това е просто камък.
— Не е просто камък — отвърна Тиен и извади манерката си. Навлажни палец и потърка плоската страна на камъчето. То потъмня от влагата и разкри бяла шарка.
— Видя ли? — попита Тиен и отново подаде камъчето на Кал.
Слоевете на камъчето бяха бели, кафеви и черни. Шарката беше особена. Разбира се, то си оставаше просто камък. Но Кал откри, че по някаква причина се усмихва.
— Хубаво е, Тиен — рече той и посегна да му го върне.
Тиен поклати глава.
— Намерих го за теб. За да ти стане по-добре.
— Аз…
Това беше само едно глупаво камъче. Ала, необяснимо, Кал се почувства по-добре.
— Благодаря ти. Ей, знаеш ли какво? Хващам се на бас, че някъде из тези скали се крият едно-две скокливчета. Искаш ли да проверим дали не можем да намерим някое?
— Да, да, да! — откликна Тиен. Той се разсмя и заслиза надолу по скалите. Кал се накани да го последва, но си припомни нещо казано от баща им, и спря.
Сипа малко вода от манерката на ръката си и я поръси върху покафенелите оплетници. Където падаха капчици, храстът ставаше ярко зелен, като че момчето го пръскаше с боя. Кал наблюдаваше как зелените петна бавно потъмняват с попиването на водата.
— Каладин! — провикна се Тиен. Той често ползваше пълното име на Кал, макар че той го беше молил да не прави това. — Това скокливче ли е?
Кал се спусна между скалите и пъхна в джоба си подареното от Тиен камъче. На слизане подмина Ларал. Тя гледаше на запад, към господарската къща на нейното семейство. Баща й беше градоначалник на Огнекамък. Кал установи, че погледът му пак се спира върху нея. Косата й беше красива в двата контрастни цвята.
Тя се обърна към Кал и се свъси.
— Ще ловим скокливчета — обясни той с усмивка и посочи Тиен. — Ела.
— Ти изведнъж се ободри.
— Не знам. Чувствам се по-добре.
— Как прави това? Чудя се.
— Кой и какво прави?
— Брат ти — отговори Ларал, гледайки Тиен. — Той те променя.
Главицата на Тиен се подаде иззад някакви камъни и той заръкомаха енергично. От вълнение подскачаше нагоре-надолу.
— Просто е трудно да си мрачен, когато той е наблизо — каза Кал. — Хайде. Искаш ли да видиш скокливчето или не искаш?
— Май да — отвърна Ларал с въздишка. Протегна ръка към него.
— Това пък защо? — попита Кал, вторачен в ръката й.
— Да ми помогнеш да сляза.
— Ларал, ти се катериш по-добре от мен или Тиен. Не ти трябва помощ.
— Така е учтиво, глупчо — каза тя и протегна ръка по-настойчиво. Кал изпъшка и я взе, после тя заслиза със скокове, без да се обляга на него или изобщо да й трябва помощта му. Тя се държи много странно напоследък, помисли Кал.
Двамата отидоха при Тиен, който скокна в някакъв процеп между скалите. Момченцето енергично взе да сочи нещо. В цепнатина в скалата се белееше едно прилично на коприна петно. Представляваше изтъкана от преплетени тънки нишки топчица с големината на детски юмрук.