Пътят на кралете (том I)

— Да, Сиятелни господарю.

Доведоха му друго животно — яка кобила с пепеляв цвят. Далинар беше особено внимателен, когато се метна на седлото. Обикновените коне винаги му изглеждаха толкова крехки.

Кралят яздеше след първата група войници, до него беше шутът. Далинар забеляза, че Садеас е поизостанал, за да е по-далеч от закачките на последния.

Мостовите чакаха мълчаливо и отпочиваха, докато кралят и цялата процесия преминат по моста. Като повечето от мостовите отряди на Садеас, и този беше съставен от всякакви представители на утайката на човешкия род. Чужденци, дезертьори, крадци, убийци, роби. Мнозина вероятно заслужаваха наказанието си, ала страховитият начин, по който Садеас ги използваше, вбесяваше Далинар. Колко време оставаше до момента, когато той повече няма да може да попълва отрядите си с хора, които беше удобно да пожертва? Нима човек, дори и убиец, заслужаваше подобна участ?

Един разказ от Пътят на кралете се появи неканен в ума на Далинар. Даваше да му четат части от книгата по-често, отколкото призна на Адолин.

Видях веднъж някакъв слабоват човек, който мъкнеше на гръб камък, по-голям от главата му, гласеше началото на епизода. Той се препъваше под неговото тегло, нямаше дреха, която да го пази от слънцето, а само набедрена препаска. Вървеше по една натоварена улица. Хората му правеха път. Не защото му съчувстваха — бояха се от стремителността на стъпките му. Човек не смее да се пречка на такива.

Владетелят е като този мъж, препъва се сам по пътя, теглото на цялото кралство лежи върху плещите му. Мнозина отстъпват пред него, ала са малко онези, които са готови да пристъпят напред и да му помогнат да носи камъка. Не искат да се залавят с тази работа, да не би сами да се осъдят на живот, изпълнен с допълнителни тегоби.

Тогава аз слязох от каретата, взех камъка и го понесох вместо онзи мъж. Сигурен съм, че стражите ми се смутиха. Можеш да не обърнеш внимание на някакъв си беден голтак, който върши такава работа, но не и на краля, който споделя бремето му. Може би трябва по-често да си разменяме местата. Може би, ако хората виждат как кралят поема тегобите на най-бедните, ще се намерят и такива, които са готови да му помогнат с неговата тежест — невидима, ала тъй заплашителна.

Далинар се изуми от това, че помни историята дума по дума. А може би не трябваше да се изумява. През последните месеци той караше да му четат от книгата почти всеки ден и търсеше смисъла на предсмъртното послание на Гавилар.

С разочарование установи, че цитатът, който брат му беше оставил, нямаше ясно значение. Но продължи да слуша, ако и да внимаваше интересът му да не става прекалено явен. Тази книга не се ползваше с добро име, и то не само защото се свързваше с Изгубените Сияйни. Разказите за крале, които се залавят с робски труд, бяха сред най-малко смущаващите места в Пътят на кралете. Другаде ясно се заявяваше, че светлооките са по-долни от тъмнооките. Това противоречеше на воринското учение.