Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Здравейте, господин Лоугън! — хладно го поздрави тя, когато отвори вратата.
Носеше безукорен черен костюм и чифт здрави обувки с дебели подметки, които изглеждаха скъпи. Ризата му бе на много фино райе в бледосиньо, а на ръкавелите му се виждаха семпли златни копчета. Беки се помъчи да овладее изненадата си. Беше свикнала да го вижда, облечен в джинси и тениска, изпоцапан целия с кални пръски, и сегашният му вид истински я шокира.
— Проблем ли има?
— Защо?
— Защото ме зяпате.
По дяволите! Точно така беше.
— Съжалявам. Просто не очаквах да видя един градинар…
Тя махна неопределено с ръка.
— О? — В тона му се долавяше враждебност. — Казах ви, госпожице Ланкастър, аз не кося моравите. „Лоугън Гардънс“ се занимава с проектиране на градините и аз съм собственик на фирмата. Когато не работя на обекта, обичам да нося прилични дрехи.
— Разбира се. — „Господи, само дано не се изчервя отново!“, молеше се Беки. Всичко бе объркала. — Заповядайте. Да минем в библиотеката.
„Изглежда страхотно! — помисли си Лоугън. — Донякъде прилича на Джаки Онасис, но е много сексапилна.“ Акцентът й бе подчертано сладък, макар и съвсем не на място в тази къща. Последва я в библиотеката, любувайки се на загатнатата извивка на дупето й под вталения тоалет. Във въздуха след нея се носеше ухание на цветя, смесено с аромата на кожата й. Надменна малка госпожица. Той се озърна — безброй лавици, отрупани с книги в кожени подвързии, разкошна стара камина с фантастични фигури и ориенталски килим на пода. По дяволите! И той би искал да си има такова кътче. Обеща си, че един ден това ще стане реалност. С пари всичко се купуваше, а богаташките деца, които наследяваха такива имения, не ги ценяха и пропиляваха парите си за наркотици и яхти, така че не можеха да ги поддържат.
Лоугън имаше големи мечти. Огледа стаята, за да си припомни точно колко големи.
— Невероятно е! — пророни той, после се сепна. Идеше му да се срита сам. Не биваше да показва на тази малка принцеса колко е впечатлен.
— Да, красиво е. Тази стая е от петнадесети век. Най-рано построената в цялата къща.
Беки отиде до бюрото, а Лоугън бръкна в сакото си и извади сметката, прибрана в чист бял плик. „Канцеларски материали Смитсън“, забеляза тя веднага.
— Заповядайте.
Сметката бе за цели пет хиляди лири, но изключително подробно описана, с представени цени на сурови материали, транспортни разходи, увеличения на материалите, трудови възнаграждения, дизайнерски такси…
— Тук всичко изглежда наред — тихо каза тя. Искаше да спори с него за цената, но не можеше. Спомни си собствените си смели думи, че тя отговаря за всичко и че парите не са проблем.
— Тогава да идем да огледаме работата ми? — предложи Лоугън.
— Съгласна съм.
Беки леко вирна брадичка — неосъзнат жест на превъзходство, който накара платинената й коса да се разлюлее около раменете. Лоугън с мъка откъсна очи от нея. Тръгна към входната врата, поведе я през кухненската градина, надолу към моравата и лабиринта.
— Както бяхме обсъдили, заразените ябълкови дървета са отсечени и нарязани за огрев. Ще ви стигнат за няколко зими. — Той махна с едрата си ръка към бараката за дърва. — След това според плана ми бяха изкопани бразди и бе засаден добре развит жив плет от тис. Добавихме статуи, рози и една пейка.
Водейки я из лабиринта, обяснението му продължи все така строго и безлично. Беше топло лятно утро и някаква сънлива пчела вече жужеше мързеливо из благоуханната зеленина на листата. Тревата под краката й бе подравнена и тучна, а плетът — подкастрен толкова прецизно и равномерно, сякаш с бръснач. В края на първото разклонение се натъкнаха на покрита с мъх статуя на Персефона, придържаща робата си, бягайки от някого.
Мястото й се струваше направо вълшебно и изглеждаше, като че ли е било засадено още по времето на кралица Елизабет I.
— Вървете откъм лявата страна, иначе може да се загубите. Лабиринтът е малък, но сложен. Планът му е прикрепен към сметката ви.
Беки мълчаливо го следваше. Наистина всичко се сливаше в един безкраен коридор с гладки изумрудени стени. Беше разкошен. Прекрасните статуи се появяваха на най-неочаквани места, а когато той най-сетне я заведе до пейката, момичето не можа да сдържи възхитеното си възклицание. Под ярката и топла слънчева светлина извитата арка от рози приличаше на венец от яркочервени рубини на фона на тъмнозелените тисови клонки — толкова бе романтично, че направо отне дъха й.
Смайването й не убегна от вниманието на Уил Лоугън.
— Харесва ви — каза той.