Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Така ли мислиш? Реших да се позакаля. Надявам се да съм първата жена, стигнала боса до Скалистите планини. Това е мечтата ми от детска възраст. Чао!
Хайде, разнеси бързо клюката, помисли си тя, докато вървеше към дома си.
Прогони неприятните мисли, като започна да прави месни топчета за супата. Зачуди се дали да не остане боса и да даде на клюкарите още теми за разговор, но реши, че е прекалено глупаво. Изтича обратно до хотела и се пребори със страха си от мазето, за да прехвърли дрехите си от пералнята в сушилнята.
Още едно отиване, утеши се тя, като се втурна към апартамента си. Щеше да има предостатъчно време да започне въведението за книгата си, докато дрехите й се сушаха.
След като включи лаптопа и потри ръце, се залови с дневника си.
Бясна съм на Броуди. Оправих му леглото, а той реши, че очаквам венчална халка. Наистина ли всички мъже разсъждават по този начин? Ако е така, значи се нуждаят от сериозна терапия.
Предполагам, че вече не съм добре дошла в дома му. Направи за мен повече, отколкото очаквах, затова ще се опитам да съм му благодарна, а не само ядосана, но ще стоя далеч от него.
Кретен!
Междувременно, циментирах статута си като градската луда просто защото се разсеях и отидох до хотела боса. Опитвам се да не мисля по въпроса. Правя супа и проверих ключалката само веднъж.
Два пъти, по дяволите.
Май ще ми се наложи да купя две нови гуми. Господи, това е кошмарно. При сегашните обстоятелства нещо, което преди време бе само неудобство, се превръща в сериозен проблем. Нямам пари. Съвсем просто е. Е, ще ходя пеша следващите няколко седмици.
Може пък да стане чудо и да публикувам готварската си книга. Тогава ще имам сериозен приток на пари. Поне ще ме защитава от лошите неща.
Линда-Гейл сади теменужки. След работа отиваме в бара на Кланси, където ще оплюваме мъжете. Мис ля, че имам нужда точно от това.
Рийс доволно отвори нов файл и се заигра с различни идеи за въведението си.
Будилникът в кухнята иззвъня и й съобщи, че е време да си прибере дрехите от сушилнята. Тя изключи компютъра и отново потегли към хотела.
Реши да метне дрехите си в кошницата и бързо да се изнесе от зловещото мазе. Щеше да ги сгъне у дома. Можеше да остави супата да ври на бавен огън, докато бе на работа и да изтичва да я наглежда през почивките.
Надяваше се, че тази вечер ще е препълнено. Работата щеше да й помогне да се разсее.
Профуча през фоайето и си спести ненужните разговори, тъй като Бренда не беше на мястото си. Рийс дочу мърморенето й някъде отзад.
Е, човек трябва да е благодарен и на малкото.
Заповтаря си таблицата за умножение с дванадесет, докато бързаше надолу по стълбите.
Отвори вратичката на сушилнята и не намери нищо.
— Ама че… — изсумтя и отвори следващата сушилня, като си помисли, че се е объркала, но тя също бе празна. — Абсурдна история. Никой не би слязъл тук, за да открадне дрехите ми.
И защо кошницата й беше върху сушилнята вместо върху малката масичка за сгъване, където знаеше, че я бе оставила? Тя предпазливо вдигна капака на пералнята.
Дрехите й бяха вътре. Мокри.
— Сложих ги в сушилнята! — нервно извика Рийс. — Това е третото ми идване тук. Третото. Не ги оставих в пералнята.
Тя яростно задърпа мокрите дрехи. Червен маркер падна на пода. Нейният червен маркер. Разтрепери се и го метна в кошницата при дрехите, които бяха изпъстрени с червени петна.
Някой й правеше номера. Някой искаше да я накара да повярва, че откача.
И можеше да е тук, в мазето, и дори в момента да я наблюдава.
Огледа се във всички посоки, изстена, грабна кошницата и побягна. Внезапното свистене от една от тръбите я накара да подскочи. Едва сдържа писъка си.
Този път не спря, когато стигна до фоайето, а се втурна към регистратурата. Бренда, която се бе върнала на мястото си, я изгледа ококорено.
— Долу има някой. Някой е слизал долу.
— Какво? Кой? Добре ли си?
— Дрехите ми. Някой е сложил дрехите ми в пералнята.
— Но… Рийс, ти ги сложи в пералнята — отчетливо произнесе Бренда, сякаш говореше на малоумно дете. — Не помниш ли? Слезе долу, за да си изпереш дрехите.
— След това! Сложих ги в сушилнята, но сега ги открих отново в пералнята. Видя ме да се връщам, за да ги сложа в сушилнята.
— Ами… разбира се. Видях те да се връщаш и да слизаш долу, но може да си забравила да ги сложиш в пералнята. Сещаш се, както забрави обувките си. Аз самата вечно правя подобни неща — добави Бренда. — Когато съм разсеяна.
— Не съм забравила. Сложих ги в сушилнята. Виж — извади тя, единствената си монета. — Само тя ми остана. Използвах останалите, за да изпера и изсуша проклетите дрехи. Кой е слизал долу?