Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Випонд за пръв път погледна момчето пред себе си.
— Боже мой, Кейл, ако знаеше с колко малко здрав разум се управлява светът. Нито веднъж не е имало бедствие, без някой да предупреди за него — нито веднъж в цялата човешка история. И никой от предупреждаващите не е видял добро. Матераците няма да послушат никого по този въпрос — най-малко пък Томас Кейл. Такъв е светът и никой не може да го промени — нито невзрачна пешка като теб, нито дори едра риба като мен.
— Няма ли да се опитате да ги спрете?
— Не, няма, и ти също. Мемфис е сърцето на най-могъщата държава в света. Тази империя, Кейл, се крепи на някои съвсем простички сили: търговия, алчност и всеобща вяра, че Матераците са твърде могъщи, за да рискува някой да ги нападне. Да изчакваме зад стените на Мемфис, докато Изкупителите ни обсаждат, е неприемливо. Боско не може да победи, но ние можем да загубим. Трябва само да ни видят, че се крием от него. В Мемфис можем да издържим сто години обсада, но само след шест месеца ще избухнат бунтове от тук до края на света. Това е война, — тъй че най-добре да се захващаме с нея.
— Аз знам как ще се бият Изкупителите.
Випонд го погледна така, сякаш се готвеше да вдигне ръце.
— И какво очакваш? Да се съветваме с теб? Генералите, които планират кампанията, не само са покорили половината познат свят, те или са се сражавали заедно със Соломон Соломон, или са обучавани от него, макар че не го обичаха много. Но ти — едно момче… едно нищожество, което се бие като прегладняло псе. Не се и надявай. — Той нетърпеливо махна на Кейл да си върви и за последно добави: — Трябваше да пощадиш Соломон Соломон.
— Той щеше ли да го стори за мен?
— Много ясно, че не — и затова трябваше да използваш неговата слабост. Ако го беше пощадил, щеше да си спечелиш доброто мнение на Матераците, а него да изравниш със земята. Силата е също тъй безмилостна към човека, който я притежава, както и към жертвите му — тях смазва, а него трови. Истината е, че никой не притежава задълго мощ като твоята. Който я вземе назаем от Съдбата, започва прекалено да се осланя на нея и това го погубва.
— Вие ли го измислихте, или някой друг, който никога не е заставал пред отегчена тълпа, жадуваща да го види изкормен?
— Самосъжаление, а? Изобщо не трябваше да си там, знаеш го много добре.
Раздразнен най-вече защото не намираше подходящ отговор, Кейл се обърна да си върви.
— Между другото в доклада за снощните събития ще бъде омаловажена твоята роля и ролята на приятелите ти. Не се оплаквай.
— И защо?
— След станалото в Червената опера срещу теб се надигна силна омраза. Помисли за това, което ти казах, и ще разбереш. А и да не разбереш, ще си мълчиш за вчерашните събития.
— Пет пари не давам какво си мислят Матераците.
— Това си е твой проблем, че не даваш пет пари какво си мислят хората. А би трябвало да те интересува.
През следващата седмица Матераци от провинциалните имения прииждаха в Мемфис. По пътищата почти не можеше да се мине от рицари и техните оръженосци, съпругите им, прислугата на съпругите, безброй крадци, мошеници, проститутки, комарджии, джебчии, лихвари и обикновени търговци, всички дебнещи възможността да припечелят от войната. Но имаше и други вълнения освен паричните. Сред Матераците трябваше да се уредят сложните въпроси за старшинството. Мястото в бойния строй беше знак за обществено положение — бойните планове на Матераците представляваха нещо средно между военна стратегия и списък за настаняване на гостите по време на кралска сватба. Възможностите за оскърбление бяха безкрайни. Затова, въпреки неотложните военни въпроси, маршалът посвещаваше по-голямата част от времето си на всевъзможни приеми и гощавки само за да приглади нечия опасно настръхнала козина, обяснявайки, че привидното пренебрежение всъщност е най-висшата почест.
Именно на един от тези банкети, където беше поканен Кейл (по настояване на Випонд, който се опитваше да го реабилитира), дойде поредният неочакван обрат. Въпреки желанието на маршала да не се появява на публично място със Саймън, това не винаги бе възможно, особено ако Арбел помолеше да го поканят.
Лорд Випонд беше повелител на информацията, била тя вярна или невярна. Той имаше широка осведомителска мрежа по всички нива на мемфиското общество — от двореца до най-порутените коптори. Ако желаеше нещо да стане широко известно, тези информатори получаваха някаква вярна или невярна история и я разпространяваха. Разбира се, подобен метод за разпространяване на полезни слухове и опровергаване на вредните са използвали всички владетели от Краля на кралете Озимандиас до кмета на някоя затънтена паланка. Разликата между Випонд и тия други специалисти в черното изкуство на мълвата беше, че Випонд знаеше: когато е наистина важно хората да повярват на информаторите му, те трябва да казват почти цялата истина. И затова всичките пускани от него лъжи биваха приемани за чиста монета. Той бе използвал част от ценния си капитал за Кейл, защото отлично разбираше каква жажда за мъст е пламнала сред приятелите и близките на Соломон Соломон. Нямаше съмнение, че момчето ще бъде убито. Въпреки казаното пред Кейл, Випонд разпространи слуха, че той се е бил храбро заедно с Матераците, за да спаси Арбел и така опасността Кейл да загине от отрова или нож в някоя тъмна уличка намаля значително, макар и не докрай. Странно, но ако го попитаха, защо хвърля толкова сили за едно невзрачно хлапе, Випонд не би могъл да отговори. Но и нямаше кой да го пита.