Когато боговете се смеят

Сънят незабелязано обори Настя. Последното, за което тя успя да помисли, беше прочутият сериал „Мястото на срещата да не се променя“ и в съня й се яви Володя Шарапов, но кой знае защо външно той никак не приличаше на актьора Конкин. В нейния сън Шарапов приличаше на френския актьор Филип Ноаре, вече се намираше в бандата на Гърбавия, седеше на една маса с бандитите и разпалено говореше: „Хайде, погледнете ме, та какво ченге съм аз, аз съм стара уморена костенурка“. А Карп Гърбавия с лицето на Армен Джигарханян (тук сънят й не съгреши спрямо кинематографичната реалност) ехидно му отговори: „Не, не си костенурка, ченгенце, ти си новородено гущерче, чевръсто и силно. Хайде, докажи, че не си гущер. Посвири ни на пиано“. И Настя разбра, че ще трябва да свири тя, а не Шарапов. Тоест Шарапов някак се раздвои в съня й — едната част от него, видимата, беше Филип Ноаре и седеше до масата, а другата, невидимата, беше Настя и тя трябваше незабавно да вземе решение: какво ли да изсвири, та да убеди Карп Гърбавия, че Ноаре-Шарапов наистина е стара уморена костенурка, а не младо чевръсто гущерче. Нейде от дълбините на съзнанието й изплува информацията, че ако изсвири увертюрата към „Силата на съдбата“ от Верди, по някакъв начин ще се получи костенурка, а ако изсвири увертюрата към „Сицилианска вечерня“ — гущер. Настя се опита да си спомни „Силата на съдбата“, нали добре познаваше тази опера, но в главата й се натрапваше именно „Сицилианска вечерня“, смачкваше всичко останало и не я оставяше да си спомни нужната мелодия. „Е, какво се замисли, ченгенце — язвително каза Гърбавия. — Не знаеш какво да свириш, това е то. Не си костенурка, а си гущер. Демек, ченге. Не бой се де, няма да боли, като те убиваме. Но ще те убием, не се съмнявай изобщо“. Шарапов-Ноаре ужасено погледна Шарапов-Настя и Настя разбра, че е длъжна веднага да реши нещо, инак ще убият Шарапов-Ноаре, а може би и нея заедно с него. Постави ръце на клавиатурата и засвири „Утехата“ на Лист. „Какво ми свириш, бе? — презрително каза Гърбавия. — Лист и аз го мога, хайде де, голямата премъдрост. За костенурката, за костенурката ми изсвири“. И тогава една идея осени Настя. Тя се усмихна и като си акомпанираше на пианото, запя песенчицата от стария мултипликационен филм за лъвчето и костенурката. „Ето, Гърбав — каза Шарапов-Ноаре, — нали искаше за костенурката. Увери ли се сега?“