Когато боговете се смеят

Лесников започна леко да се дразни — имаше много работа, чакаха го много неразрешени случаи, всяка минута му беше ценна, а Женя не искаше и не искаше да си тръгне. Нали не можеше да я изгони!

— Да, разбрах. Значи не е нужно повече да идвам тук?

„Абе тя какво, тъпа ли е — с внезапна злост си помисли Игор. — Или глуха? Нали току–що й обясних всичко. Докога трябва да повтарям едно и също? Седи ли седи, като залепена“.

— Не, Женечка — с обичайната си мекота, за чиято измамност знаеха съвсем малко хора, отговори той. — Не е нужно да идвате тук. Ако се появи необходимост — ще ви извикаме.

— Значи няма да ви видя повече? — изтърси тя и тогава Игор разбра всичко.

Само това му липсваше! Хем не бива да обижда свидетеля — един обиден свидетел всеки момент може да се превърне в лъжесвидетел. Не му се иска и да я обнадеждава, макар че по-умно би било да й даде някакви надежди. Като професионалист Игор Лесников разбираше, че трябва да използва всяка симпатия към самия него в интерес на работата, но като мъж, с когото се развеждаше любимата му съпруга, не изпитваше и най-малко желание да захваща флирт, та дори и в името на делото. Не беше такава в момента душевната му нагласа и той не можеше да я промени. Единственото, за което му стигаха силите, бе доброжелателно-неутралният тон. Нито да, нито не.

— Е, какво говорите, Женечка. — Той дори се насили да се усмихне. — Защо да не ме видите? Не смятам да заминавам за никъде, а не се каня и да умирам скоро. Освен това ние непременно ще ви поканим за разпознаване, когато задържим убиеца.

— А скоро ли ще стане това? — с надежда попита Женя.

Игор отрицателно поклати глава, като се стараеше да не среща очите й.

— Не мога да обещая. Такива престъпници обикновено се издирват дълго и мъчително, понякога с години. Разбира се, ако ни провърви, ще го заловим бързо. Но може и да не ни провърви. Дори може да стане така, че по времето, когато го заловим, вие да сте забравили и за него, и за мен. Представяте ли си — ще ви се обадя по телефона, ще кажа, че съм Лесников, а вие ще отговорите, че не познавате такъв човек. И няма да можете да разпознаете убиеца, защото ще сте забравили как изглежда.

— Вас никога няма да ви забравя.

Каза го така, че Игор се почувства като в небрано лозе. Абе тя да не е откачила? Фактически му признава чувствата си, без да остави на Игор и най-малък шанс да излезе от ситуацията, без да се обяснят докрай.

— Ами него? — Той се постара да каже това с шеговит тон, като положи всички усилия да отмести разговора към по-безопасна тема.