Когато боговете се смеят

Докато пътуваше с колата, Женя мълчаливо преглъщаше сълзите си. Ето на, всичко свърши. Тя не е нужна вече на Игор, вече не е необходимо да ходи при него на „Петровка“. И не се знае кога ще може да го види, да разговаря с него, да търси погледа му, да вдишва аромата на неговата тоалетна вода, а после дълго да връща в паметта си всяка прекарана до него минута, всяка казана от него дума. Тя толкова се стара днес, нарочно дойде двайсетина минути преди определеното време, за да може спокойно да получи пропуска си и със сигурност да се размине с човека, когото отново щяха да пратят да я посрещне. Успя да се отбие в тоалетната, да оправи вида си и да събуе чорапките. Времето беше влажно, влагата висеше във въздуха и се просмукваше във всичко наред, това се чувстваше дори в помещение, така че обутите на бос крак обувки веднага започнаха жестоко да протриват стъпалата й, но Женя мъжествено търпеше. И имаше за какво! Макар и не веднага, макар и на сбогуване, Игор й каза, че изглежда прекрасно. Никак не искаше той да я изпраща до изхода — знаеше, че шофьорът Гриша непременно ще я наклевети на баща й, ако забележи в какъв вид излиза от сградата на „Петровка“. Но нали тя беше обяснила всичко на Игор още в неделя, затова сметна, че е прилично да му каже, че трябва да мине през тоалетната, за да сплете плитката ида измие грима си. Игор я разбра, кимна и я остави сама, като поиска тя да му даде честната си дума, че не е забравила пътя към изхода и може без проблеми да излезе сама.

— Виждаш ми се нещо разстроена — внезапно прекъсна размислите й шофьорът. — Да не би да са те обидили там?

Ето на, моля ви се. Сега и Гриша ще й се лепне с въпросите си. Отговори ли му утвърдително, той ще докладва на баща й, той пък ще вдигне шум, ще започне да звъни или на самия Игор, или — още по-лошо — на неговото началство и да крещи, че лошите милиционери са обидили малката му дъщеричка. Отговори ли отрицателно и не обясни ли нещо повече, Гриша пак ще докладва.

— Главата ме заболя — излъга Женя. — Три часа седях пред екрана, а там непрекъснато се мяркаха лица, които трябваше да разглеждам внимателно.

Веднага се сети, че Гриша може да е забелязал сълзите й, и за всеки случай добави:

— Виждаш ли, дори очите ми сълзят. Моля те, спри пред някоя аптека да си купя капки.

Той спря пред една аптека и слезе от колата.

— Кажи какви капки ти трябват, аз ще купя. По-добре поседи спокойно в колата, наистина изглеждаш болна.

Гриша донесе капките и Женя веднага демонстративно отвинти капачето и отметна глава назад, докато капеше лекарството. Шофьорът й подаде отворена бутилка пепси-кола и опаковка хапчета.