Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Хайде да седнем в колата — предложи тя. — Нещо ми се вие свят.
Седнаха, но само след пет минути Настя отново взе да се върти на седалката.
— Не, не мога. Хайде да походим още малко.
Коротков мълчаливо завъртя пръст до слепоочието си, но покорно слезе от колата.
— Слушай, я вземи да се стегнеш! Така и ти се изнервяш, и мен притесняваш.
— Извинявай — виновно промърмори тя, — място не си намирам.
„Твоето място е вкъщи, в топлото легло — мислено си отговори Настя. — Като не те бива да се занимаваш с оперативна работа, скатавай се до печката и не се напъвай да ставаш подполковник. Вижте я само — мис Марпъл с кожените гащи. Правилно ме нарече Льошка стара костенурка. А оперативният работник трябва да бъде младо гущерче, енергично, весело и пълно със сили“.
— Какви си ги мърмориш там за някакви рептилии?
Виж ти, дори не бе забелязала, че си довършва мисълта на глас.
— Нищо, Юра, аз така, обмислям свои неща. Почакай ме тук, ще отида с бърза крачка до ъгъла и ще се върна.
Тя стигна до най-близкото кръстовище почти бегом, обърна се и тръгна обратно към колата. Бързото ходене й помогна да усмири треперенето. Настя видя, че Коротков разговаря с някого по радиостанцията, но вече не можеше да върви по-бързо, прекалено се беше задъхала.
— Е, какво става? — попита запъхтяна.
— Готово! — тържествуващо обяви Юра. — Намерили са го. Видя ли, а ти се страхуваше.
Настя дишаше тежко и често, като риба, изхвърлена на сухо. Гърлото й беше пресъхнало, беше страшно жадна.
— Сигурни ли са, че е той? Откъде са толкова сигурни?
— Висок младеж, наистина не съвсем блондин, по-скоро светъл шатен. През цялото време стоял или обикалял клуба сам. А сега е излязъл от клуба след някаква компания. Държи се на разстояние, не ги доближава. Всичко е точно, Аска! Иска да проследи някого от тази компания. Можеш да се отпуснеш и да изпушиш една цигара, момчетата работят. Няма да го изпуснат.
Краката на Настя се подкосиха и тя се принуди да се подпре на колата, за да не изгуби равновесие. Нима всичко се получи, както го бе замислила? Просто невероятно — първият й самостоятелен случай, първото отговорно решение, което тя толкова трудно взе днес — и всичко се получи.
— Не може да бъде — каза на глас.
— Какво не може да бъде? — учуди се Коротков.
— Всичко да се получава от първия път. Не вярвам.
— Слушай, я вземи да се успокоиш, а? — ядоса се Юрий. — Какъв първи път? Какви си ги измисляш? Искаш ли да ти изредя от раз двайсетина случая, при които ти си разработвала комбинации и после всичко се е получавало? Не се подценявай.
— Ти не разбираш, Юра. Да, разработвала съм комбинации, но ги утвърждаваше Житената питка. Той, а не аз, вземаше решенията за осъществяването им. А тук аз сама…
— Добре де — уморено махна с ръка той, — защо ли споря с тебе, като не разбираш от дума. Качвай се в колата да те закарам вкъщи.
— Хайде да почакаме — решително каза Настя. — Представи си, че момчетата са сбъркали и малко по-късно в клуба се намери истинският Фен?
— Представи си, та представи си… — пак взе да мърмори Коротков, но не успя окончателно да оформи претенциите си към Настя, защото запищя радиостанцията.
— Втори, Втори, тук Шести. Компанията се раздели, двама слязоха в метрото, другите трима — двете момчета и момичето — продължиха към проспект „Вернадски“. Обектът ги следва.
— Разбрах те, Шести. Колата е наблизо, ако има нещо — ще ги подхване. Край.
След още десет минути невидимият Шести съобщи, че тримата, излезли от клуба, любители на нощния живот отново са се разделили. Едното момче и момичето влезли в някакъв вход, другото момче продължило по проспект „Вернадски“. Високият шатен, или Обектът, продължил след него, като постепенно намалявал разстоянието.
— Ето на — констатира Коротков, след като даде всички разпореждания на оперативните работници и ги ориентира по места, — сега следва едно от двете. Или Фена ще се ограничи със събиране на информация, ще научи къде живее момчето и ще се подготвя, или ще се опита да го убие още днес. Вие, мадам, какво предпочитате?
— По-добре да нападне още днес, ще го заловим на местопрестъплението и всичко ще свърши. Аз няма да издържа още една такава нощ — призна Настя.
— Ей, че си ми кръвожадна, приятелко — позасмя се Коротков. — Вместо да удължиш удоволствието, да го последиш, да се помотаеш, да се повълнуваш… Та нали в това се състои цялата сладост на нашата детективска работа. А ти искаш да стане с раз-два — и край.