Когато боговете се смеят

— Ето! — Той изразително вдигна показалеца си. — Ето я цялата същина на проблема ти. Ето в тези няколко думи. Приятно ли е да си малка, а, Настюха? Всички те жалят, всички те глезят и пазят. Край, Анастасия Павловна, аз взех решение. Заставам рамо до рамо с твоите началници в неравната битка за съзряването на твоята личност. Борбата ще бъде кръвопролитна и продължителна, но аз съм готов. А ти, от своя страна — хитро се усмихна той, — не се страхувай много. Ако има нещо, аз ще ти помогна. Сега ми подай картофите, те са съвсем студени, от мен да мине, не ги яж, по-добре да ти сложа още една пържола.

— Не! — Настя трескаво се вкопчи в чинията, сякаш й отнемаха най-скъпото. — Не ги давам. Ще ги ям.

— Е, ама не е вкусно така! Не ставай глупава, Ася. Хайде, искаш ли да ги стопля в тигана? Бързо ще стане.

— Не — твърдо повтори тя, като едва сдържаше смеха си. — Ще ям това заради принципа. Сама съм си виновна и сама ще си го изям.

— Аха, разбирам, започна се битката на живот и смърт. Добре, добре, работи върху себе си. В рамките на тази жестока битка ти разрешавам да измиеш съдовете след вечеря.

— Благодаря, мили — разчувствано каза Настя, задавяйки се с изстиналите картофи. — Ти си ми истински приятел.

Когато до десет и половина оставаха двайсет минути, Настя започна трескаво да изхвърля дрехи от гардероба. От една страна, трябваше да се облече така, че хем да й е удобно да седи в колата, хем да не й е студено навън. Но от друга страна, й се искаше да може да влезе в клуба, ако стане нужда. Късата пола отпада, за нея трябват дамски обувки, а по улицата не се ходи лесно с високи токове. Младите момичета са прави — те носят с миниполите много особени обувки, нещо като скиорски, с връзки, с тях сигурно е удобно и да ходиш дълго пеша, но Настя няма такива. О! Ето едни прекрасни кожени панталонки, теснички и мекички. Към тях може да подбере удобни обувки, подходящи и за ходене пеша, и за посещение на нощен клуб. А отгоре какво? Сред купчината свалени от рафтовете дрехи Настя неочаквано откри два неразпечатани прозрачни пакета. Господи, Дашка й подари тези блузки още миналата година! А тя не само не ги облече нито веднъж, но не е и отваряла пликовете, за да ги погледне. Ха! Много подходяща блузка — хем с дълги ръкави (за да й е топло), хем с голи рамене (като за клуб).