Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Трябват й пари. Не, тя не ми искаше пари назаем, а ми обясни откъде и как мога да ги намеря. Имало някаква жена на име Олга Плетньова, била омъжена, но имала и любовник, много богат. Ако някой я заплаши, че ще разгласи нейната съпружеска изневяра, тя ще плати. Няма чак толкова много свои пари, но любовникът й има. Адресът на тая госпожа е известен, така че няма да е много трудно да бъде проследена, да се изясни къде е любовното й гнезденце и да се направят снимки или да се заснеме с видеокамера. Телефонът й също е известен. Никакви проблеми.
Моята кралица се оказа дори още по-нещастна, отколкото предполагах. Разбира се, когато наблюдавах нейните изяви пред публиката, аз дори за миг не допусках мисълта, че при тези концерти тя се показва в истинския си облик. От наивност обаче смятах, че тя е избрала този външен вид преднамерено, защото той й позволява да изкарва хляба си, като угажда на долните вкусове на хората, които посещават концертите й, преглъщайки слюнките на похотливите си мечти. Оказа се, че моята кралица непоносимо страда от това, което трябва да прави, а то й носи съвсем малко пари, само колкото едва-едва да преживява. За да се изтръгне от този отвратителен образ обаче са й нужни пари, не жалки копейки. Истински Големи пари, които ще й позволят да не се занимава повече с този омразен занаят. Пари, които ще ни дадат възможност да бъдем щастливи и двамата. Точно така каза: „Ние няма да можем да бъде заедно, докато сме бедни. Намери парите, накарай я да ги плати — и ние с тебе ще се махнем оттук“. От припрените й обяснения аз разбрах, че за нея е особено важно да намеря парите именно по този начин. Да ми ги донесе Олга Плетньова. Тя нищо не ми обясни, но по трепета в гласа й, когато произнесе това име, разбрах, че Олга Плетньова за нея не е просто източник на възможни доходи. Тази жена означава за моята кралица нещо много повече. Някаква обида, скарване, конфликт. И това само укрепи увереността ми, че съм длъжен да изпълня своето предназначение. Никой няма право да оскърбява моята кралица.
Глава 14.
В девет и половина сутринта Настя се прибра вкъщи и останала без сили, направо рухна в леглото. Отдавна не бе изпитвала такова разочарование. И горчивината от поражението не се смекчаваше от думите на благодарност, които бе изслушала заради залавянето на престъпник, отдавна търсен от колегите, специализирали се в разкриването на грабежи и насилствени обири. Задържаният на име Василенко имал приятния навик да проследява жертвите си в магазини, ресторанти и други места, където хората трябва да вадят портмонета и портфейли. Работел сам, затова предпочитал да напада или жени, или пияни мъже, или трезви, но явно отстъпващи му като фигура и физическа сила. Василенко бил простодушен, късметлия и непретенциозен — изобщо не се стремял да получи един милион долара, и то веднага, а напълно се задоволявал с много по-скромни суми, естествено при условие те да постъпват редовно. Попълвал бюджета си средно два пъти седмично и за да станеш негова жертва, било достатъчно да имаш в портфейла си двеста–триста долара, можело и във вид на рубли или в каква да е твърда валута. Към момента на днешното задържане Василенко имал осъществени трийсетина грабежа, докладвани за последните четири месеца.
„Фена отново не е дошъл в клуба — мислеше си Настя, докато лежеше в леглото и се преструваше, че се мъчи да заспи. — Или е дошъл, но ние сме го изпуснали. Остана ни последната надежда — Женя Рубцова. Ето, сега, докато аз се въргалям тук като стар парцал, Игор Лесников й показва видеозаписа. Заснемането от седем точки е трябвало да покрие цялото помещение, дори най-отдалечените му кътчета. Фена не може да се е изплъзнал от камерите по никакъв начин, стига да се е намирал в клуба. Ами ако не се е намирал? Ей сега телефонът ще звънне и Лесников ще каже, че Женя е разпознала своя почитател. По-нататък нещата ще се развият просто. Групата «Би Би Си» ще продължава да свири по клубове, а оперативните работници ще търсят сред присъстващите един напълно конкретен човек със съвършено определена външност. Намират го и го разработват. А ако Женя не разпознае никого, въпросът увисва без отговор: или той пак не е дошъл в клуба, или тя просто не може да го разпознае. И какво ще правим с всичко това? Ще стане невъзможно да го търсим по външните признаци, а рискът вече ще бъде неоправдан — изявите на групата ще трябва да бъдат прекратени, докато не заловим Фена. Но ако групата спре да свири, тогава изобщо няма да е ясно къде трябва да търсим тоя идиот. Досега смятахме, че той поне ходи да слуша групата, макар и не всеки път, както се разбра, но ходи. Място на срещата — където свири «Би Би Си». Мястото на срещата да не се променя, както ни учеше безсмъртният киношедьовър…“