Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Искам. Нещо се изнервям с възрастта, Юрик, трудно понасям напрежението, по-добре ми е нещата да стават отведнъж.
— Тъъъй — проточи той, — пак се започна. Цели два часа ми мърмори за старостта си, до гуша ми дойде да слушам това. С какви глупости си тъпчеш главата, а? Ето, погледни мен, ами че аз съм по-възрастен от тебе, а се чувствам млад и бодър. Значи ти трябва да се чувстваш още по-млада и бодра. Лично на мен целият живот ми предстои… Да, Шести, слушам те.
Той мълчаливо изслуша съобщението, изключи радиостанцията и присмехулно погледна Настя.
— Ха! Ха! Ха! — насече Коротков. — Заловили са го при опит за нападение. Всичко е, както си го поръчахте, мадам. Какво ще черпите сега?
— Коняк — с радостно облекчение отговори Настя. — Да тръгваме.
Тези, които умеят да чакат, получават всичко. Отдавна знаех това на теория, а сега го видях и от собствен опит. Моят свят очакваше своята кралица, очакваше я търпеливо и дълго и ето, че тя дойде, яви се, за да може по право да заеме своето място на престола и да ми позволи да й служа. Неслучайно толкова грижливо създавах своето кралство, правех го красиво и удобно, изпилвах до съвършенство и най-дребните подробности. Сега, когато се появи моята кралица, не се срамувам за света, който с готовност положих в нозете й.
Винаги идвах по-рано, час и половина-два преди започването. Не, не се опитвах да я проследя или видя — това е недостойно за моя свят и за моята кралица — да причакваш, да издебваш. Всичко трябва да следва своя път и един ден планетите ще се подредят в онова положение, при което моят свят ще се превърне от фантазия в реалност. Идвах предварително, защото знаех: моята кралица е вече тук и целият въздух около това място е изпълнен с нея, с нейния аромат, с нейните мисли, с нейния вълшебен глас. Просто обикалях сградата и попивах тази тайнствена и прекрасна аура, очаквайки момента, когато кралицата ще се появи пред публиката. Все още не пред мен, все още само пред евтината и тъпа публика, която възбудено се кискаше и изпълваше свещения въздух с миризма на бира, пот и похот. О, колко мразех тази публика! Но моята кралица бе направила своя избор и аз трябваше да го уважавам. Всяко нейно решение за мен е свято, както и всяко нейно желание.
Днес планетите най-сетне се подредиха, както трябва, и световете размениха местата си. Аз минавах покрай служебния вход на сградата, в която след по-малко от час трябваше да се състои появяването пред публиката, когато изведнъж вратата се открехна и нечия ръка докосна рамото ми. Обърнах се и видях нея, моята кралица. В спокойния мрак на нощната улица, озарена единствено от уличните лампи и светлините на минаващите автомобили, тя изглеждаше малко различна, не каквато я бях виждал при появяването й пред публиката, на ярко осветената сцена, прорязвана от разноцветни лъчи. Беше още по-прекрасна и много по-млада. Тогава, когато случайно я срещнах на улицата, аз не можах да я разгледам добре, защото тя постоянно разговаряше с някаква жена и често ми обръщаше гръб, освен това ни деляха значително разстояние, минувачите по улицата и пътниците в тролея и метрото. Сега обаче стояхме лице в лице и аз усещах на бузата си нейния дъх. Тя ме покани с жест на ръката и аз я последвах сред тъмната прохлада на дългия неосветен коридор, отрупан с някакви празни кашони, плакати и счупени столове.
— Не бива да ни виждат заедно — каза тя тихо, беше като шумолене на вятър.
— Разбирам — тихо отговорих и аз.
— Имаме съвсем малко време — каза тя.
— Разбирам — покорно повторих аз.
— Знам какво си направил за мен. Благодаря ти. През целия си живот не съм имала защитник.
— Радвам се да го чуя. Искаше ми се да научиш, но не бях сигурен, че ще го одобриш.
— Посетиха ме хора от милицията. Те вече знаят, че го правиш заради мен. Искаха да им помагам да те заловят. Отказах. Не искам да те заловят. Искам да бъдеш на свобода.
— Благодаря ти. Винаги съм знаел, че ти си най-добрата. Ти си моята кралица, само ти можеш да се разпореждаш с живота ми.
— Нуждая се от помощта ти. Нали няма да ми откажеш?
— Ще направя за тебе всичко, което пожелаеш.
След петнайсет минути незабелязано се измъкнах от прохладния коридор на улицата и си тръгнах, отнасяйки на устните си тръпчивия вкус на нейната единствена, но толкова продължителна и страстна целувка. За пръв път не изчаках тя да се появи пред публиката. Моята кралица ми разкри предназначението ми и отсега нататък съм длъжен да използвам всичките си сили и възможности, за да оправдая доверието й.