Когато боговете се смеят

Коротков покрусено въздишаше и методично накъсваше на ситно някакви ненужни книжа.

— Голям съм идиот! Защо се нахвърлих на Игор? Та нали знам всичко, хем и Житената питка ме предупреди, и изобщо… Защо му се разкрещях? Мигар на мен самия не се е случвало? Случвало ми се е. На всички ни се е случвало. Дори на тебе.

— Юра, ти просто си уморен. Не си спал цяла нощ, само си късал нерви. Естествено е, че си избухнал, но и това се случва на всекиго. Не виждам тук никакъв повод за трагедия.

Настя вече половин час седеше в кабинета на Коротков и наблюдаваше как той се тръшка и посипва главата си с пепел. Разбираше, че работата не е в Игор Лесников, а в самия Юра. През годината, която бе минала от момента на назначаването му за заместник-началник на отдела, Коротков така и не бе свикнал с новата си роля — остро преживяваше моментите, когато бе принуден да критикува хората, с които по-рано бе работил като равен, с които бе участвал в засади, бе рискувал и бе посрещал куршуми.

— Ако ще разсъждаваш така, аз съм виновна не по-малко от Игор. Сега си припомням с какви очи го гледаше Женя, когато беше тук във вторник. А и в понеделник, когато тя дойде в кабинета ми и аз й казах, че в лабораторията с нея ще отиде Миша Доценко, тя дори не успя да скрие разочарованието си. Явно смяташе, че с нея ще се занимава Игор. Видях всичко това, но не обърнах внимание. Кой би помислил, че нещата се толкова сериозни?

Коротков с омраза събра в шепа късчетата хартия и ги хвърли в кошчето.

— Толкова работа на вятъра! Две нощи снимахме, задействахме техническия отдел, струпахме сума ти оперативни работници в клубовете — и сега какво? Всичко беше напразно ли? Ако Фена е бил там, всеки момент можем да очакваме нов труп. Да направим нови видеозаписи? Безсмислено е. Тя пак няма да го разпознае. А после ще има още една жертва. И така до безкрай.

— Ами хайде да се опитаме да я измамим — предпазливо предложи Настя. — Само че това технически е много сложно. Но може да има ефект.

Юра вдигна глава и впери в нея скептичен поглед.

— Казвай.

— Трябва да разбъркаме всички налични записи. Така че тая смесица да може да мине за нов запис. Женя ми изглежда нормален човек, тоест искам да кажа, че не ми изглежда като човек със суперспособности. Като човек, който си спомня точно всички подробности и лица, които вече е виждал, и би могъл да познае, че сме му пробутали фалшификат. Нищо чудно и да си спомни отделни лица, но пък ние винаги можем да представим тези хора за фенове, които постоянно следват групата „Би Би Си“, където и да отиде тя. Можем да разредим всичко това с късове, взети от съвсем други видеозаписи.

— Е, да речем, че го направим — не твърде ентусиазирано отговори Юра. — И за какво ще е цялата тая работа? Тя да каже отново, че не вижда Фена там?

— Не, Юрик, този път ще подредим нещата другояче. Ще й кажем, че сме разработили план за операция, в която на нас, а особено на Лесников, ще бъде необходима нейната постоянна помощ. Но че операцията ще бъде възможна само ако познаваме Фена по физиономия.