Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Доктор Ливан прочете разпечатката с резултатите на Нора още докато тя се молеше, и зад гърба й показа на лаборантите вдигнат палец: 22 процента. Той веднага я занесе на Оскар, който седеше на бюрото си, заровен в някакви книжа; в предното помещение вече се бяха събрали двайсетина души. Оскар грабна разпечатката и изтича в задната стая.
Пребледняла като вар, Нора преглъщаше портокалов сок и той за малко се сдържа да не й каже: „Честито, току-що установихме, че аортата ви е достатъчно увредена!“, но се сети, че поздравленията са само за адвокатите. Мери Бет бе извикана да присъства и Оскар им разясни накратко бъдещия иск, като наблегна само на основните положения.
Ехо-кардиограмата ще бъде прегледана от специалист кардиолог, който ще изпрати препоръка до адвоката, подал груповия иск. Размерът на обезщетението вече е одобрен по принцип от съдията.
— Колко? — запита Мери Бет, която явно се притесняваше повече за парите, отколкото за сестра си. Нора май отново се молеше.
— Зависи от възрастта. В случая някъде около стотина хиляди долара — обясни Оскар, като засега им спести малката подробност, че 30 процента ще отидат за юридическа фирма „Дж. Клей Картър II“.
Нора изведнъж се ококори.
— Сто хиляди долара!
— Да, мадам. — Като хирург преди рутинна операция, Оскар бе свикнал да не се хвали излишно. Ако очакванията им не бяха прекалено високи, а получеха повече, това щеше впоследствие да смекчи шока от адвокатския хонорар.
Нора вече си представяше своя нов фургон, двойно по-широк и със сателитна антена. Мери Бет пък си мечтаеше да се запаси с цял камион диетични препарати. Книжата бяха попълнени и подписани, Оскар им благодари и ги отпрати по живо, по здраво.
— Кога ще получим парите? — запита Мери Бет.
— Ти пък къде се буташ! — сряза я Нора.
— До шейсет дни — отвърна Оскар Мълрони.
За жалост при следващите седемнайсет души не бяха открити сериозни изменения на аортата; Оскар усети, че му се пие. Но номер деветнайсети се оказа истинска златна мина. Беше млад мъж, който почти строши кантара със своите 238 килограма. Ехо-кардиограмата му също беше прекрасна: цели 40 процента аортна инсуфициенция! Беше вземал „Тънкия Бен“ в течение на две години. А понеже беше едва на двайсет и шест и статистически имаше да живее още цели двайсет и седем години с болното си сърце, в неговия случай обезщетението щеше да е поне половин милион.
Късно следобед се случи нещо неприятно. Някаква едра млада дама искрено се възмути, когато д-р Ливан я уведоми, че нищо й няма на сърцето. Никакво увреждане. Само дето тя вече била чула при фризьорката, че Нора Такет е спечелила сто хиляди долара, и макар самата тя да не беше дебела колкото Нора, също била взимала препарата и й се полагало законно обезщетение.
— Тези пари ми трябват — настояваше жално тя.
— Съжалявам — повтаряше д-р Ливан.
Оскар трябваше да се намеси. Младата дама започна да крещи и да ругае и за да я изкара по някакъв начин от мотела, той й обеща да помоли кардиолога да прегледа изследванията й още веднъж.
— Ще насрочим втори тест във Вашингтон и тогава не е изключено стойностите ви да са различни — успокои я той, сякаш разбираше за какво става дума.
Какво правя тук? — не спираше да се пита Оскар. Много малко вероятно беше някой жител на Ларкин изобщо да е стъпвал в Йейл, но от това не му ставаше по-леко. Ако се разчуеше с какво се занимава, свършено беше с него. Парите, отговаряше си той, мисли за парите!
В Ларкин на преглед минаха общо четирийсет и един човека, взимали „Тънкия Бен“. От тях само трима се класираха за иска. Оскар ги привлече за свои клиенти и си тръгна от града с радостната мисъл за 200 000 долара адвокатски хонорар. Не беше лошо за еднодневен излет. Той даде газ на беемвето и се понесе към Вашингтон. Поредната му авантюра в провинцията беше насрочена в подобно градче в Западна Вирджиния. За следващия месец имаше запланувани още дузина.
Вземи парите, мислеше си той, докато караше. Това си е чиста далавера. Няма нищо общо с адвокатската професия. Издирваш ги, записваш ги, уреждаш им обезщетенията, вземаш парите и бягаш.
30
На първи май Рекс Критъл напусна счетоводната къща, където бе работил осемнайсет години, и се премести на горния етаж, за да поеме поста директор по административните въпроси на „Дж. Клей Картър II“. Клей му бе предложил такава заплата и допълнително възнаграждение, че той нямаше как да откаже. Правната фирма процъфтяваше, но се разрастваше толкова хаотично, че никой не се занимаваше с нейното управление. Клей му даде големи правомощия и го настани в кабинет точно срещу своя.