Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Фон Даникен отказа.
— Както споменах, касае се за нещо неотложно — започна той. — Искам да знаеш, че целият ни разговор не бива да излиза от рамките на тази стая. Знам, че мога да раздам на твоята дискретност.
Тингели кимна сериозно. Двамата седяха един срещу друг в еднакви кожени кресла. Фон Даникен го запозна накратко с разследването си около Ламерс и Блиц — убийствата им, пластичните експлозиви от гаража на Блиц и връзките им с терориста Валид Гасан. Старателно пропусна заплахата, надвиснала над въздушния транспорт.
— Проследихме финансите им и стигнахме до компания, учредена от твой филиал в Лихтенщайн. Екселсиор Тръст.
— Имаш ли представа колко закона ще наруша, ако разкрия информация за клиентите си? — възкликна Тингели.
— Ако предпочиташ, мога да взема съдебно разпореждане от Алфонс Марти.
Тоби отхвърли предложението му с махване на ръка.
— Зарежи правилата. Готов съм да се обзаложа, че имената, фигуриращи в тръста, са на адвокати. Те са онези, които са наясно с всичко. Търси тях.
— Дай ми имената им и ще го направя — обеща Фон Даникен. — Доколкото си спомням, за учредяването на тръст се изисква определен брой директори. Имената им трябва да фигурират в документацията.
Тингели го дари с ослепителната си усмивка.
— Бих искал да ти помогна, но ако плъзне слух, че съдействаме на правителството, с бизнеса ни е свършено.
Фон Даникен се огледа наоколо. Оскъдно минималистично обзавеждане, целящо да насочи вниманието към стените. От дясната му страна висеше огромно маслено платно — някакъв абстрактен психологичен кошмар на стойност десет-двайсет милиона франка, със сигурност. Дребна сума в сравнение с творбата на Пол Клее от отсрещната стена. Миналата година картина на Клее бе продадена за рекордно висока цена, достигана някога на търг. Нещо от порядъка на 130 милиона долара. Тингели спокойно можеше да си позволи да загуби един-двама клиенти и пак щеше да си остане един от най-богатите хора в Европа.
— Опасявам се, че не моля за помощта ти, а я изисквам — твърдо изрече Фон Даникен. — Най-късно утре сутрин очаквам да ми представиш цялата документация, с която разполагаш за въпросния тръст и свързаните с него компании на остров Кюрасо. Имена на адвокати, директори, всичко.
— Правителството няма правомощията да ме принуди да правя каквото и да било — смръщи се Тоби.
— Кой е споменавал правителството?
— Стига, Маркус, никой вече не дава пет пари за онази стара история. Войната свърши преди седемдесет години. Хората почти не помнят Хитлер, да не говорим пък за нацистите. Освен това сме изплатили дълга си. Един милиард долара купуват сериозно количество разбиране.
Част от задълженията на Фон Даникен в Комисията за холокоста се състояха в съблюдаване на степента на сътрудничество между швейцарските банки и Главната икономическа административна служба на есесовските охранителни отряди — агенцията, занимаваща се с финансовите дела на Третия райх.
Ако швейцарските банки са проявявали нехайство в отношението си към оцелелите от войната, болшинството биха могли да твърдят с чиста съвест, че просто са следвали утвърдени правила за гарантиране на анонимността и неприкосновеността на клиентските си влогове. Същите правила, които отричали правото на наследниците на починалите им клиенти да получат парите им. Отказвали достъп и на не толкова добросъвестни сили, а именно нескончаемата върволица от немски офицери, изпращани в Цюрих, Базел и Женева с нареждане да измъкнат от алчните банкерски пръсти парите на еврейските затворници, чийто край наближавал.
Една банка обаче, за разлика от останалите, не спазвала толкова строго принципите при прилагането на въпросните правила. Банка „Тингели“ не само сътрудничела на германците и превеждала милиони франкове от сметките на законните им еврейски собственици в полза на Третия Райх, а дори създала специален клон за есесовски офицери, за да улеснят тяхното системно плячкосване.
Фон Даникен откри всичко това по време на проучванията си. Нещо повече — попадна на снимка на дядото на Тоби Тингели, Тобиас II, в компанията на Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и райхсфюрера Адолф Хитлер. На фотографията Тингели беше облечен в черна есесовска униформа на Standartenführer, т.е. полковник.
Новината за това разкритие бе старателно потулена. В замяна на мълчанието на Комисията, банка „Тингели“ направи дарение от сто милиона долара за фонда на оцелелите и случаят беше приключен.