Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Точно затова трябваше да напуснем гората. Имаш нужда от мъж, с когото да се сравняваш.
Джак беше озадачен от думите й, но наистина му се искаше да направи нещо, за да впечатли Том. Запалването на катедралата нямаше да е подходящото нещо обаче. Щеше да е по-добре, ако никой не научеше за това, поне за много години напред. Но може би някога щеше дойде ден, в който Джак щеше да каже на Том:
— Помниш ли нощта, когато катедралата в Кингсбридж изгоря и приорът те нае да я построиш отново, и всички ние имахме най-после храна, покрив и сигурност? Е, имам да ти кажа нещо за това как започна пожарът…
Какъв велик миг щеше да е.
„Но не смея да го направя“, помисли си той.
Пеенето спря и се разнесе тихо шумолене, когато монасите започнаха да напускат местата си. Службата бе свършила. Джак се измести, за да остане скрит, докато всички се изнижат навън.
На излизане гасяха свещите в хора, но оставиха една запалена на олтара. Вратата се затръшна. Джак изчака още малко, за да не би някой да е останал вътре. Дълго време не се чу никакъв звук. Накрая излезе иззад колоната, зад която се беше крил.
Тръгна из храма. Беше странно усещане, да си сам в тази голяма, студена и празна сграда. Помисли си, че сигурно така се чувстват мишките, криещи се по ъглите, докато големите хора се въртят наоколо, в очакване да се махнат, за да излязат навън. Стигна до олтара, взе голямата, ярко горяща свещ и това го накара да се почувства по-добре.
Понесъл свещта, започна да оглежда вътрешността на църквата. В ъгъла, където корабът се събираше с южния трансепт, мястото, където почти се беше уплашил, че монахът при олтара ще го забележи, имаше врата в стената с обикновено резе. Той го опита и вратата се отвори.
Светлината на свещта разкри пред погледа му вито стълбище, толкова тясно, че дебел човек нямаше да може да мине по него и толкова ниско, че Том щеше да трябва да се прегъне на две. Джак се заизкачва.
Щом стигна горе, се озова в тясна галерия. От едната страна ред малки арки гледаха към вътрешността на храма. При върховете им таванът се скосяваше до срещуположния край към пода. Самият под не беше плосък, а извит надолу от двете страни. На момчето му беше нужен само миг, за да се досети къде се намира. Беше над крилото от южната страна на кораба. Извитият сводест таван всъщност бе извитият под, върху който стоеше. Отвън изглеждаше, че има покрив със стряха и всъщност точно на това място се намираше в момента. Крилото беше много по-ниско от кораба, тъй че все още беше далече от главния покрив на сградата.
Тръгна на запад по галерията и се заоглежда. След като монасите вече си бяха отишли, се чувстваше превъзбуден и не се боеше, че ще го видят. Сякаш се бе изкатерил на дърво и бе открил, че на самия връх има невидим коридор, който свързва всички дървета, а той можеше да се разхожда из тоя таен свят само на няколко стъпки над земята.
В края на галерията се натъкна на друга малка врата. Мина през нея и се озова във вътрешността на югозападната кула — онази, която не беше се срутила. Мястото явно не бе предназначено за чужди очи, защото беше грубо и недовършено, а вместо под имаше греди с широки пролуки между тях. Но около вътрешността на стената се виеше дървено стълбище без парапет. Джак се заизкачва нагоре.
Отначало не можа да види никакъв план в плетеницата от дървени греди, но след малко разпозна схемата. Огромни дъбови мертеци с цяла стъпка ширина и две стъпки на дължина обхващаха ширината на храма от север на юг. Над всеки мертек имаше по две внушителни греди, които оформяха триъгълник. Правата редица триъгълници продължаваше напред, отвъд светлината на свещта. Погледнеше ли надолу между мертеците, можеше да види гърба на изрисувания таван, закрепен за по-долните ръбове на напречните греди.
В края на подпокривното пространство, в ъгъла при основата на триъгълника, се виеше тясна пътека. Джак се провря през малкия отвор и излезе на нея. Мястото над главата му бе колкото да остане прав. Един голям мъж щеше да се наложи да се изгърби. Повървя малко. Гредите тук бяха достатъчно, за да се разгори огън. Подуши, мъчейки се да разпознае странната миризма във въздуха. Реши, че е катран. Покривът беше покрит с катран. Щеше да гори като слама.