Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
телно ме изучаваше. Познаваше ме достатъчно добре, за да
знае, че може да имам и нещо друго наум. За щастие това, кое-
то казах, звучеше напълно разумно и той не откри недостатък
в логиката ми.
– Права си. Имаш ли нещо против да останеш при нея? –
обърна се към Сидни.
Отчаяно затърсих подходящите думи. Не, не. Не и Сидни.
Ако Соня се обърне срещу нас, се нуждаехме от някой, който
да я наблюдава – някой, който може да се бори с нея. Сидни,
навярно досетила се за проблема ми, ме спаси от участта да
излъжа Дмитрий или да му кажа истината за тревогите си.
– Тя не ме познава и това може да влоши нещата, когато се
събуди. Освен това... – Сидни доби онова отвратено израже-
ние, характерно за всички алхимици. – Няма да се чувствам
удобно в компанията на някой, който само допреди пет мину-
ти е бил стригой.
– Тя не е стригой! – възмути се той. – Тя е абсолютно, на-
пълно морой! – Дори аз се стреснах от острия му тон, но не
бях съвсем изненадана от яростната му реакция. Беше му
249
р и ш е л м и й д
много трудно да убеди останалите, че е променен. Лицето му
малко омекна. – Зная, че е трудно да се повярва, но тя наисти-
на е напълно променена.
– Тогава аз ще остана с нея – предложих.
– Не, не – поклати глава Дмитрий. – Сидни е права за едно.
Соня може да е объркана. По-добре е там да е някой, който
наистина разбира какво се е случило.
Понечих да възразя, че аз съм единствената, която Соня
познава, но реших, че е по-добре да остана при братята. В
момента може и да изглеждаха безобидни, но не им вярвах.
Очевидно Дмитрий също. Той пристъпи към мен, наведе се и
заговори само на сантиметър от ухото ми.
– Не ги изпускай от поглед – промърмори. – В момента
Робърт е напълно изтощен, но може да се съвземе много по-
скоро, отколкото смятаме.
– Зная.
Той понечи да се извърне, сетне ме погледна отново. Запо-
ведническата му физиономия омекна и лицето му доби зами-
слено, почти благоговейно изражение.
– Роуз?
– Да?
– Така... ли беше, когато Лиса ме промени?
– Повече или по-малко.
– Не съм осъзнавал... беше... – Запъна се, търсейки под-
ходящите думи. Толкова нетипично за Дмитрий. – Начинът,
по който светлината изпълни стаята, начинът, по който тя се
промени. Да видиш как животът се заражда от смъртта... това
беше...
– Красиво? – подсказах му.
Той кимна.
– Живот като този... не може, не, не бива да се пропилява.
– Да – съгласих се. – Не бива.
В този миг видях, че нещо в него се раздвижи. Беше малко,
също както на онази алея, но знаех, че още едно парче от трав-
мата, че е бил стригой, се бе отчупило.
Той не каза нищо повече и аз го изпратих с поглед, докато
излизаше от стаята. Тъй като нямаше какво друго да прави,
Сидни седна на пода с кръстосани крака и книга в скута. Кни-
250
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
гата остана затворена, явно мислите ѝ бяха някъде другаде.
Междувременно Виктор се настани в едно кресло и се облегна
назад. Той не изглеждаше толкова зле като Робърт, но умората
бе набраздила лицата и на двамата братя. Добре. Колкото по-
дълго бяха извън строя, толкова по-добре. Донесох един стол
от кухнята, така че да седя и да наблюдавам стаята. Всичко
беше спокойно.
Чувствах се като детегледачка и в известен смисъл бях.
Беше дълъг ден, а нощта скоро потопи в мрак прозорците.
Това ме обезпокои. Нищо чудно Соня да имаше другарчета,
които можеха да се отбият. Фактът, че Донован я познаваше,
означаваше, че не е съвсем отхвърлена от общността им. Това
ме караше да съм още по-бдителна, ала в същото време умо-
рата почти ме надвиваше. Братята вече спяха. Сидни, навярно
в опит да се върне към човешкото разписание, намери одеяло
и възглавница и си устрои импровизирано легло на пода.
А аз? Аз бях по средата между вампирското и човешко-
то разписание. Имах чувството, че и с Дмитрий беше така.
Всъщност ние следвахме разписанието прави каквото тряб-
ва, според което дългият сън бе изключен.
Жужене на задоволство и удивление внезапно отекна през
връзката. Не усетих опасност или заплаха, но любопитството
ме накара да проверя какво става с Лиса. Дори и да бях в съз-
нанието ѝ, знаех, че тялото ми ще остане нащрек, а и исках да
разбера как бе свършил изпитът на Лиса.
Страхотно, разбира се. Тя се бе върнала в двора изморена,