Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Горкичката Тара. — Той се усмихна. — Обзалагам се, че ти се ще никога да не се беше забърквала във всичко това, нали? И дори да не ти се ще сега, след няколко минути със сигурност ще ти се доще. — Той се изсмя хрипливо.
— Защо ме доведе тук? — Гласът й беше прегракнал.
Той долови ужаса й и се разсмя още по-силно.
— Да не искаш да ти обяснявам като на малоумна?
Отново напълни чашата си, изпразни я на една глътка и адамовата му ябълка подскочи, докато течността минаваше през гърлото му. Тя се огледа диво за нещо, което да използва като оръжие. Видя сакото на Дравич с дръжката на мистрията, която стърчеше от джоба му, и бавно започна да се примъква към нея. Последва ново изригване от смях.
— Давай — каза той. — Опитай се да я вземеш. Искам да я вземеш. Очаквам да я вземеш. Какъв е смисълът, ако няма борба?
Тя се хвърли към сакото, грабна мистрията, отскочи и насочи острието към него.
— Ще те убия! — изсъска. — Ако се приближиш до мен, ще те убия.
Той остави чашата и се изправи с леко залитане. Тя видя издутината на панталона му и гърлото й се сви, сякаш я душаха. Той тръгна към нея, издишвайки облаци дим, които обвиха огромната му глава.
— Ще те убия — повтори тя и замахна.
Изведнъж той се озова точно пред нея. Главата й едва стигаше до гърдите му, ръцете му бяха дебели колкото нейните бедра. Тя отстъпи към стената на палатката, трескаво размахвайки мистрията.
— Махай се!
— Ще те боли — прошепна той. — Ще те боли много.
Тя замахна отново, но той я хвана за китката и я изви. Мистрията падна от ръката й. Тя отстъпи към стената на палатката с отчаяното желание да забие коляно в слабините му, но кракът й не помръдваше. Той се наведе над нея и съдра с един замах ризата й. Тя се извърна, закри с ръце голите си гърди и изкрещя:
— Гадно животно! Мръсно гадно грозно животно!
Тежкият като парен чук удар попадна странично в главата й и я отхвърли в другия край на палатката. Полузамаяна, Тара го видя да се доближава до нея и усети смазващата тежест на тялото му, когато я възседна… Не можеше да диша.
Той извади пурата от устата си и докосна врата й с тлеещия връх. Тя изпищя от жестоката болка и се опита да се измъкне, но Дравич тежеше като скала. Пурата я докосна по горната част на ръката и по едната гърда. Всеки път тя пищеше и всеки път той се смееше доволно. Накрая хвърли пурата и започна да мачка и стиска гърдите й. След това наведе глава, загрухтя като свиня и започна да хапе врата и раменете й. Зъбите му оставяха дълбоки пурпурни вдлъбнатини в бялата й кожа. Тя успя някак да измъкне едната си ръка и с всичка сила да забие палеца си в окото му. Той се отдръпна с крясък.
— Мръсна кучка! Ще ти дам да разбереш!
Удари я три пъти по лицето толкова жестоко, че тя остана без дъх. Усети, че я обръща по корем, и го чу да разкопчава колана си, въпреки че звукът беше странно приглушен. Имаше чувството, че е излязла от тялото си и наблюдава отстрани по-скоро като свидетел на насилието, отколкото като негова жертва. Дравич разкопча панталона си, бръкна под корема й и започна да събува джинсите й.
„Ще ме изнасили — помисли си странно незаинтересовано. — Ще ме изнасили и аз не мога да направя нищо.“
Видя мистрията на пода на три метра от себе си и посегна към нея, макар да знаеше, че не може да я стигне.
„Колко ли ще боли?“
Той сграбчи косата й и изви главата й назад, докато в същото време дърпаше надолу джинсите и бикините й. Тя затвори очи и стисна зъби в очакване на изнасилването.
Не го дочака. Усещаше тежестта на Дравич и юмруците му върху задника си, но той стоеше неподвижно като замръзнал.
— Хайде — каза тя нетърпеливо. — Свършвай.
Той не помръдна. Тя отвори очи и се изви по гръб. Той гледаше към вратата с вдигната глава и се ослушваше. Тя също се ослуша. Отначало долови само неразличима врява. След това, като постепенно настроено радио, звукът се изчисти. Викове. Десетки гласове, които крещяха едновременно. Дравич остана така още миг, след което измърмори, стана и закопча панталона си. Виковете ставаха все по-силни и по-настойчиви, въпреки че Тара не разбираше какво крещят. Дравич взе мистрията, погледна Тара, отметна покривалото и излезе в нощта. Тара остана сама.
Известно време лежа на пода с подпухнало и натежало лице. Изгарянията я боляха жестоко. След това се обърна, по гръб, вдигна джинсите си и със залитане се изправи.
След няколко минути един пазач влезе в палатката. Погледна я и в очите му проблесна извинение, сякаш не одобряваше стореното от Дравич и искаше тя да го знае. След това изви глава и я подкани да излезе.