Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Предпочитам половин съпруг пред мъртъв съпруг.
— Моля те, опитай се да ме разбереш. Трябва да приключа с това. Важно е.
— По-важно от мен и децата ли? Имаме нужда от теб, Юсуф. — Тя го хвана за ръцете. — Не ме интересува повишението. Не ми трябват нито повече пари, нито по-хубав апартамент. Ще се оправим и с тези. Трябваш ми ти. Моят съпруг. Моята любов. Не искам да те убият. А те ще те убият, ако продължиш. Знам го. Усещам го. — Тя се разплака и зарови лице в скута му. — Искам да си с нас — каза задавено. — Искам да остареем заедно.
Откъм стаята на Бата се чу приглушено изсвирване на тромпет. Долу на улицата гърмяха пиратки. Той я помилва по главата и прошепна:
— Нищо на света не ми по-важно от теб и децата. Нищо. Нито миналото, нито брат ми, нито животът ми. Толкова те обичам, че дори не мога да го изкажа с думи. Ще направя всичко за теб. Всичко.
Повдигна главата й и я погледна в очите.
— Кажи ми да оставя този случай, Зейнаб. Кажи ми и ще го оставя, без повече да се замислям. Кажи ми.
Тя го гледа известно време с огромните си кафяви разплакани очи. След това се изправи, бавно, и тихо попита:
— Кога ти тръгва влакът?
— Последният е в десет.
— Значи ще имаш време да вечеряш.
После отметна коса и тръгна към кухнята.
Той излезе в девет и петнайсет. Взе си чанта с кат чисти дрехи, малко храна и револвера — деветмилиметров „Хелуан“, стандартна полицейска изработка. Освен това и 840 египетски лири, парите, които спестяваха за поклонение до Мека. Чувстваше се ужасно, че ги е взел, но това бяха единствените им пари в брой, а там, където отиваше, щяха да му трябват. Обеща си, каквото и да се случи в следващите дни, да ги възстанови.
Сви вляво от блока и пое по петнайсетминутния път до гарата. Отвсякъде се чуваха гърмежи на пиратки и фойерверки. Хората празнуваха Абу ел-Хагаг. Зачуди се дали да не мине през офиса за още амуниции, но се отказа. Прекалено голям риск имаше да се натъкне на някой от колегите си. Трябваше да се измъкне от Луксор, без никой да разбере, погледна си часовника. Девет и двайсет.
Колкото повече наближаваше центъра, толкова повече хора имаше по улиците. Деца в празнични шапки тичаха насам-натам и хвърляха пиратки; импровизирани оркестри — основно от мизмари и барабани — свиреха по тротоарите. Продавачите на сладкиши едва смогваха на търсенето.
В градинката до храма играеше група танцьори — две редици мъже с лица едни към други, полюляващи се в ритъм с прочувствения напев на муншида. Беше се събрала да ги гледа доста голяма тълпа и Халифа също забави крачка. Не за да погледа танцьорите, а за да огледа мъжете, които го следяха.
Не беше сигурен за броя им, нито кога се бяха лепнали за него, но беше сигурен, че го следят. Трима, може би четирима, които, смесени е тълпата, следяха всяко негово движение. Единия видя, като спря да си купи цигари, другия, като спря, за да пропусне неколцина мъже на коне. Срещна погледите им само за миг, преди да се слеят отново с тълпата. Бяха добри, това поне си личеше. Обучени. Вероятно от Тайните служби. Или от военното контраразузнаване, И сигурно го следяха от сутринта.
Спря в градинката и огледа тълпата. На десет метра от него един мъж се подпираше на някакъв парапет. Погледът му се стрелна към Халифа и детективът реши, че сигурно е един от тях. След това се приближи една жена и двамата отминаха хванати за ръце. Девет и половина. Халифа запали цигара и тръгна.
Трябваше да се отърве от тях преди да стигне до гарата. Не знаеше нито кои са, нито какво искат, но знаеше, че ако разберат накъде е тръгнал, ще направят всичко възможно, за да го спрат. А спряха ли го сега, нямаше да има втора възможност. Трябваше да се отърве от тях.
Девет и трийсет и една. Той сви наляво по някаква тясна улица и подмина групичка деца, които гледаха телевизия на тротоара. Ускори крачка и на следващата пресечка сви вдясно. Двама старци играеха на сита в прахоляка с камъчета вместо пулове. Мина бързо покрай тях и отново сви вляво по някаква криволичеща алея. Двайсет метра по-нататък беше паркиран някакъв мотоциклет и Халифа погледна в огледалото му. Нямаше никого. Той се втурна да бяга.