Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Господи — прошепна Тара. — Това е…
— Приказно — каза Даниел, останал без дъх от вълнение.
— Ужасно.
Повечето тела бяха паднали, съборени от чудовищната буря, която ги беше погребала. Но имаше и коленичили, а някои все още стояха изправени, вдигнали ръце, за да предпазят лицата си, погълнати от пясъка толкова бързо, че не бяха имали време да паднат.
С появата на всяко ново тяло множество работници в черни роби се спускаха към него като лешояди, издърпваха бронята и оръжието и ги подаваха нагоре, където ги чакаха сандъци. От време на време някоя ръка или крак се отчупваха.
— Събличайте ги! — викаше Дравич. — Събличайте ги до голо! Искам всичко. Всичко!
Измина един час и разкопките се разпростряха във всички посоки, разкривайки още и още войници. Дравич крачеше напред-назад, лаеше заповеди, оглеждаше предметите и насочваше прахосмукачките. Накрая излезе от ямата и застана пред Тара и Даниел.
— Казах ти, че ще я намеря, Ласаж — извика тържествуващо. — Казах ти!
Даниел не отвърна нищо. Очите му горяха от ненавист. И, така й се стори на Тара, от едва доловима завист.
— Не можех да те убия преди да ти дам възможност поне да я видиш. Не съм чак толкова жесток!
Германецът се изсмя и махна на пазачите да ги отведат в палатката.
— А, госпожице Мъдрей — подвикна след тях, — малкото ни соаре не се отменя, само се отлага. Ще се видим скоро. След цялата тази работа ще искам да си го мушна в нещо топло и стегнато.
Северен Судан
Момчето го намери на върха на дюната, сам, вперил поглед на изток в нощта. Изкачи се при него.
— Намерили са я, учителю. Армията. Доктор Дравич току-що се обади по радиото.
Мъжът продължи да се взира в пустошта. Дюните блестяха в сребърно на лунната светлина, като море от живак. Накрая отговори с тих глас.
— Това е краят и началото, Мехмет. От днес всичко ще се промени. Понякога това ме плаши.
— Плаши ли ви, учителю?
— Да, Мехмет. Дори аз, воинът на Бога, мога да изпитвам страх. Страх ме е от отговорността, която ми е възложена. Трябва да свърша толкова неща. Понякога ми се ще просто да заспя. Много отдавна не съм спал, Мехмет. От години. Откакто бях дете.
Задуха лек ветрец. На момчето му беше студено.
— Утре минаваме границата. Сутринта. Съобщи на доктор Дравич.
— Да, учителю.
Момчето се обърна и заслиза по дюната. На половината път погледна назад и извика:
Саиф ал-Таар! Ти си ми като баща.
Мъжът продължи да се взира в пустинята.
— И ти си ми като син.
Гласът му беше тих, почти шепот, и думите се разтвориха в нощта, и момчето не ги чу.
35
Кайро
На практика Кайро беше единствената отправна точка за планираното от Халифа пътуване. Алтернативата беше да шофира от Луксор до Езба ел Гага и след това да хване дългия път по магистралата през оазисите ал-Кхарга и Дакхла, след което да прекоси страната през ал-Фарафра — дълго пътуване по зле поддържани, гъмжащи от полиция пътища, които често ставаха непроходими от движещите се пясъци. Не, трябваше да тръгне от Кайро. Освен това там беше Абдул Дебелия.
Влакът навлезе в „Рамзес Централна“ малко след осем сутринта. Той скочи от него още преди да е спрял, претича през огромното мраморно фоайе и взе такси до „Мидан Тахрир“. Беше имал десет часа на разположение да обмисли действията си и съмненията непрекъснато го бяха измъчвали. Беше успял обаче да ги прогони от съзнанието си и вместо това да се съсредоточи върху предстоящото пътуване. Надяваше се само Абдул още да организира екскурзии в пустинята.
Прекоси площада, провирайки се през натовареното утринно движение, и сви по Шария Талаат Харб, където спря пред витрината на „Абдул Васами Туре — Най-добрите в цял Египет“. Под надписа имаше списък на различните оферти, които, за голямо облекчение на Халифа, включваха „Вълнуващо петдневно пустинно приключение, включително лагеруване под прекрасни звезди, превоз с джип и фантастични екзотични кючеци“. Явно Абдул не беше изгубил и капка от таланта си да продава.
Халифа отвори вратата и влезе.
Абдул Васами — по-известен като Дебелия Абдул — беше приятел на Халифа още от Гиза. Бяха израснали врата до врата и бяха ходили заедно на училище, където още от най-ранна възраст Абдул беше демонстрирал решителна предприемаческа жилка — продаваше „чудодеен тоник за сила“, забъркан от кока-кола и сироп за кашлица, и вземаше по десет пиастра на глава за тайни, ръководени от самия него екскурзии в спалнята на голямата му сестра (за разлика от брат си, Фатима Васами беше висока, стройна и изключително хубава).