Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Дотъри стовари една халба върху дървения плот и ни стресна и двамата.
— Приключвайте. Време е да си ходим по леглата.
Стояхме пред залостената врата на Дотъри и се притискахме един в друг, за да се пазим от вятъра. Непознатият приближи устни до ухото ми и от думите му мъхът по бузата ми настръхна като цвете, което се протяга към слънцето. Той ми довери, че не е бил с жена от много време. Призна, че има малко пари, но ме попита дали нямам желание и без да ми плаща.
— Надявам се, че не бъркам професията ти — каза той със смутена усмивка. — Но като дойде сама при Дотъри…
Нямаше какво да кажа, беше напълно прав.
Промъкнахме се в хамбара на Дотъри. Животните бяха така свикнали с нощните посетители от бара, че изобщо не помръднаха. Младият дървосекач си разкопча панталоните и постави члена си в ръката ми. Разтопи се от действията ми и скоро потъна в облак от удоволствие.
Сигурно завръщането ми в Сейнт Андрю и срещата с Джонатан ме бяха изпълнили със страст. Може ръцете на дървосекача да докосваха тялото ми, но в ума ми бе Джонатан. Беше чиста лудост да си мисля за него, но комбинацията между плътски удоволствия и фантазии в онази нощ ми подсказа как би могло да бъде сега между нас и ме направи жадна за още. Придърпах младия мъж към себе си и поставих единия си крак върху бала със слама, за да му дам по-добър достъп под фустата си.
Той влезе в мен, плътта му бе сладка и твърда, а ръцете — нежни. Опитах се да си представя, че е Джонатан, но илюзията ми убягваше. Може би Адаир беше прав и наистина щяхме да спечелим, ако направехме Джонатан един от нас. Ужасната ми жажда ми подсказваше, че трябва да опитам, иначе щях да съжалявам до края на живота си, а това означаваше — вечно.
Дървосекачът потръпна и издиша тежко, когато свърши, след това извади носна кърпа и ми я предложи.
— Извинявай за грубостта ми — прошепна той разгорещено в ухото ми, — но това беше най-невероятното чукане, което съм имал. Сигурно си най-талантливата проститутка в Бостън!
— Куртизанка — поправих го аз внимателно.
— И не мога да се преструвам, че съм в състояние да те компенсирам по начина, по който без съмнение си свикнала… — продължи той, докато ровеше в джоба си за пари, но аз го хванах за ръката, за да го спра.
— Недей. Запази си парите. Просто ми обещай, че няма да казваш и дума на никого — казах му аз.
— О, няма, въпреки че ще го помня до края на живота си!
— Както и аз — отвърнах, макар че това момче със сладко лице можеше да се окаже или един от многото, или последният ако имах късмет — който щеше да бъде заменен с Джонатан и само с Джонатан.
Погледах го как тръгва в нощта към пътя, който водеше към имота на Сейнт Андрю, после се увих в палтото си и поех в обратна посока. Топлите остатъци от него се стичаха по вътрешната страна на бедрата ми и аз почувствах приятно познато раздвижване в гърдите си, както и удоволствието, което изпитвах винаги, когато някой мъж отмалее безпомощен от сексуална възбуда в ръцете ми. Нямах търпение да преживея това и с Джонатан и да го изненадам с новопридобитите си умения.
Пътят ми минаваше покрай работилницата на ковача и по навик погледнах надолу към къщата на Магда. Зад шала, който тя закачаше на прозореца си, се виждаше, че свети. Значи беше будна. Странно как някога й завиждах за дома й, но сигурно още беше така, защото сърцето ми странно трепна, когато го видях и си спомних съкровищата й, които толкова ме бяха впечатлили като малка. Палатът на Адаир може и да беше разкошен и пълен с луксозни вещи, но след като прекрачиш прага му — край със свободата ти. Магда бе господарка на собствения си дом и никой не можеше да й отнеме това.
Докато стоях в началото на пътеката, предната врата се отвори и от нея излезе един дървосекач (и слава Богу, защото щях да умра от срам, ако някой от съседите ми се бе оказал посетител на Магда). Тя също излезе след него и за миг двамата се озоваха и светлината, идваща от отворената врата. Те се смееха. Магда се бе завила в наметало, за да изпрати клиента си по стълби те и да му махне за довиждане. Скрих се обратно в сенките, за да спестя на дървосекача неудобството да бъде видян тук, но не и преди Магда да ме забележи.
— Кой е там? — извика тя. — Не искам неприятности.
Излязох от мрака.
— Не и от мен, госпожо Магда.
— Ланор? Ти ли си това? — изви шия тя. Аз минах покрай отдалечаващия се дървосекач, изкачих стълбите и я прегърнах. Стори ми се по-крехка от всякога.