Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Е, колко дълго смяташ да останеш?
— Не знам. Няколко седмици.
— Мама знае ли, че не си се върнала завинаги? Че от ново ще ни напуснеш? — попита Невин язвително, но и с удоволствие в гласа, което също щеше да разбие сърцето на майка ни.
Поклатих глава.
— Не можеш да останеш дълго — предупреди ме той, — защото ще натрупа сняг и ще трябва да стоиш тук до пролетта.
Колко ли време щеше да ми е нужно да убедя Джонатан да дойде с мен в Бостън? Можех ли да издържа цяла зима в Сейнт Андрю? Само мисълта да заседна сред преспите за толкова дълго и да прекарвам дните в малката къща с брат ми, ме изпълни с клаустрофобия.
Невин потопи окървавения си юмрук в кофа с вода и докато се грижеше за раната, която сам си бе причинил, продължи да ми говори:
— Можеш да отседнеш при нас. Предпочитам да те изхвърля, но не искам да давам на съседите поводи за клюки. Но през цялото време ще се държиш прилично или изхвърчаш на улицата.
— Разбира се — погладих нервно копринената си пола.
— И да не съм видял онова копеле Сейнт Андрю наоколо. Забранявам ти да го виждаш, докато си под моя покрив, но знам, че ще се срещнеш с него някъде далеч от къщата и ще ме излъжеш за това.
Разбира се, че беше прав. Но поне засега не смятах да му противореча.
— Както кажеш, братко. Благодаря.
34.
Първата вечер у дома беше трудна. От една страна, не можех да си спомня по-весела вечеря. Когато Глинис се прибра от работата при Уотфорд, всички отново се събраха около мен и сърцата ни се изпълниха с любов. (Изключение правеше само Невин, който отказваше да ми прости.) Докато се печаха бисквитите, аз донесох подаръците и им ги раздадох като някакъв Дядо Коледа.
Мейв и Глинис танцуваха, прилепили китайската коприна към телата си. Измисляха какви рокли да си ушият. Майка ми почти се разплака, когато взе шала. Радостта им само разгневи още повече Невин. Слава Богу, че не бях донесла нищо за него (защото знаех, че ще го хвърли в огъня). Тогава наистина щеше да ме изведе за ухото и да ме изхвърли на снега.
Седяхме около масата, докато опразним чинните и свещите изгорят. Майка ми и сестрите ми ми разказаха за всичко, което се бе случило в градчето след заминаването ми: погубени реколти, болести, един-двама нови съседи. И разбира се — кончини, раждания и венчавки. Описаха ми подробно сватбата на Джонатан, защото очакваха, че ще искам да знам всичко за нея — каква изискана храна сервирали (без да знаят, че съм яла такива деликатеси и пила такива напитки, за които те дори не бяха сънували), кои делови партньори на Сейнт Андрю преминали гори и реки, за да присъстват.
— Толкова е тъжно, че капитанът не доживя, за да види това — каза майка ми. А бебето! От думите на майка ми и сестрите ми излизаше, че то е колективен продукт на целия град. Всички, с изключение на Невин се интересуваха живо от малкото създание.
— Как я кръсти Джонатан? — попитах аз и топнах последната хапка в говеждата мазнина.
— Рут, като майка си — каза Глинис с вдигнати вежди.
— Това е хубаво християнско име — обади се майка ми. — Сигурна съм, че са искали да е библейско.
Размахах пръст над масата.
— Предполагам, че нито Джонатан, нито Еванджелин са го искали. Всичко е дело на майка му. Можете да ме цитирате.
— Може би и това да имат дете възможно най-скоро също е по настояване на госпожа Сейнт Андрю.
Мейв затаи дъх и погледна сестра ни за потвърждение, преди да продължи.
— Раждането е било ужасно трудно, Ланор. За малко да загубят Еванджелин. Тя е толкова слаба…
— И млада…
Всички закимаха.
— Толкова е млада — въздъхна Мейв. — Чух, че акушерката й казала известно време да не ражда.
— Така е — потвърди Глинис.
— Стига! — удари с ножа по масата Невин и накара жените да подскочат. — Не може ли да си изям вечерята на спокойствие, без да слушам клюки за градския фукльо?
— Невин… — започна майка ми, но той я отряза.
— Не искам да слушам повече за това. Той е виновен, че се ожени за това момиче. За мен е скандално, но не съм очаквал нищо по-добро от него — каза Невин ядосано.
За един кратък миг почти повярвах, че се скара на майка ни и сестрите ни, за да прекрати разговорите за бебета. Той стана от масата и тръгна към стола край огнището, на който преди седеше баща ни след вечеря. Странно ми беше да го гледам там с лулата на татко в ръка.