Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Кажи на госпожа Сейнт Андрю, че с радост приемаме поканата и четирима от нас ще дойдат на вечеря.
В онзи ден ми се струваше сюрреалистично двете ни семейства да вечерят заедно. Не се бе случвало никога, когато с Джонатан бяхме приятели като деца, а аз предпочитах да сме само двамата пред камината в кабинета му. Но това нямаше как да стане, не и сега, когато той имаше съпруга и дете.
Сестрите му вече бяха започнали да се превръщат в стари моми и приличаха на кукумявки. Гледаха моите, които бяха значително по-жизнерадостни, като някакви маймуни, пуснати в къщата им. Горкият бавноразвиващ се Бенджамин седеше до майка си, впил очи в чинията си и стиснал устни. Правеше всичко възможно, за да стои мирен. От време на време тя го потупваше по ръката, което очевидно успокояваше нещастното дете.
Отляво на Джонатан седеше Еванджелин. Приличаше на дете, което са пуснали на масата на възрастните. Розовите й пръстчета опипваха всички изящни сребърни прибори пред нея, сякаш не знаеше за какво служат. Погледът й често се стрелваше към съпруга й, беше като куче, което търси одобрението на господаря си. Като видях Джонатан, обграден от семейството, което винаги щеше да зависи от него, изпитах жалост към него, но и досада.
Поднесоха еленско месо и дузина печени пъдпъдъци, от които накрая остана само купчина оглозгани ребра и малки птичи кости. След като се нахранихме, Джонатан огледа масата, на която имаше почти само жени, и ме покани в стария кабинет на баща си, който вече наричаше свой. Когато майка му отвори уста, за да протестира, той каза:
— Няма друг мъж, който да ми направи компания за една лула, а освен това искам да говоря с Лани насаме. Пък и съм сигурен, че ако остане с вас, доста ще се отегчи.
Рут вдигна вежди, но сестрите му не протестираха. Може би се опитваше да им спести неудобството от моята компания. Бях сигурна, че и те ме смятат за проститутка и вероятно Джонатан се е наложил над тях, за да ме поканят на вечеря.
Когато затвори вратата на кабинета, наля уиски и приготви две лули с тютюн. Настанихме се на креслата край огъня. Първо поиска да знае как така съм изчезнала в Бостън. Разказах му по-дълга история от тази, която предложих на семейството си: че работя за богат европеец като негова придружителка в Америка. Джонатан ме изслуша скептично. Чудеше се дали да подложи версията ми на съмнение, или просто да се наслади на разказа.
— Трябва да си помислиш дали да не се преместиш в Бостън. Животът там е толкова по-лесен — казах аз и поднесох огънче към лулата. — Ти си богат. Ако живееш в голям град, ще можеш да се наслаждаваш на удоволствията на живота.
Той поклати глава.
— Не мога да напусна Сейнт Андрю. Трябва да се секат дървета, това е нашето препитание. Кой ще ръководи бизнеса?
— Господин Суит, както и сега. Или някой друг управител. Така богатите хора с много инвестиции управляват собствеността си. Няма причина ти и семейството ти да страдате в суровите условия на ужасните зими по тези места.
Джонатан се загледа в огъня и дръпна от лулата.
— Може би си мислиш, че майка ми няма търпение да се събере със семейството си, но никога няма да успеем да я помръднем от Сейнт Андрю. Никога няма да си го признае, но е свикнала с тукашното си положение. В Бостън ще е просто една от многото заможни вдовици. Дори може би социалният й живот ще страда, защото е прекарала прекалено много време в дивотията. Освен това, Лани, мислила ли си какво ще се случи с града, ако ние го напуснем?
— Бизнесът ти ще остане тук. Ще продължаваш да плащаш на местните за същото, за което им плащаш и сега. Единствената разлика ще е, че ти и семейството ти ще водите живот, какъвто заслужавате. Ще има лекари за Бенджамин. Ще се срещаш със съседите си в неделя, ще ходиш всяка вечер на празненства и игри на карти като част от градския елит.
Джонатан ме изгледа невярващо. Но в очите му имаше достатъчно колебание, което ми подсказа, че това, което каза за майка си, е просто извинение. Може би той беше този, който се страхуваше да напусне Сейнт Андрю, да изостави единствения град, който познава, и се превърне в дребна риба в голямо, добре уредено езеро. Наведох се към него.
— Няма ли това да е твоята награда, Джонатан? Ти съгради цялото това богатство заедно с баща си. Нямаш представа какво те очаква отвъд тези гори, които приличат на стени на затвор.
Изглеждаше обиден.
— Излизал съм от Сейнт Андрю. Ходил съм до Фредериктън.
Семейство Сейнт Андрю имаха делови партньори в този град. Дървените трупи се пускаха по Олагаш до река Сейнт Джон и се обработваха във Фредериктън, разкрояваха се на дъски или се горяха на въглища. Чарлз беше водил Джонатан там още преди той да навърши двайсет години, бях чувала да ми разказва за това. Но сега вече си мислех, че у него няма никакво любопитство към света извън малкия му град.