Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Тя ме изпрати до вратата и ми помаха за довиждане.
В съвета й имаше много истина и сърцето ми натежа. Тръгнах към гората доста по-паднала духом от преди. Върнах се у дома по-неспокойна, отколкото тръгнах. Замислих се и установих, че е така, защото бях излъгала Магда за Адаир. Не просто бях запазила тайната му — нашата тайна. Това бе разбираемо. Ако някой в Сейнт Андрю можеше да разбере странностите на Адаир, това беше Магда. И въпреки това аз я излъгах за връзката си с него. Жената иска най-много от всичко да се гордее с мъжа в живота си, а очевидно аз не бях горда със своя. И как да бъда след всичко, в което Адаир ме беше въвлякъл, защото само като ме бе погледнал, беше разбрал каква съм. Беше ме принудил да споделям тъмните му страсти. Колкото и да се страхувах от него, винаги откликвах на желанията му и приемах всяко сексуално предизвикателство. Той наистина извади на светло много мои скрити заложби, не можех да го отрека, но това не ме изпълваше с гордост. Може би не се срамувах от Адаир, а от самата себе си.
Тези ужасни мисли изпълваха съзнанието ми, докато завита в наметалото, за да се пазя от силния вятър, бързах по пътеката към семейния дом. Не можех да изгоня от спомените си всичките онези ужасни неща, които бях сторила, не спирах да се чудя защо тези долни удоволствия така ми харесват. Нищо чудно, че не бях сигурна дали заслужавам душата ми да бъде спасена.
35.
На другия ден се събудих и чух как майка ми и Мейв си шепнат в кухнята, за да не ме събудят. Сигурно им се струвах мързелива повлекана, свряна под купчина одеяла, която проспива най-продуктивното време на деня и не става чак до пладне, макар отдавна да не се бях будила толкова рано.
— Я виж кой е станал — провикна се майка ми от огнището, когато ме чу да се размърдвам горе.
— Сигурно Невин много би искал да каже няколко думи за режима ми — отвърнах аз, докато слизах по стълбата.
— Едва го удържахме да не те измъкне за краката от постелята — каза Мейв и ми подаде дрехите, които бяха стояли дотогава на стол пред огъня, за да се стоплят.
— Снощи се почувствах неспокойна и се разходих до града — признах си аз.
— Ланор! — за малко да изпусне ножа майка ми. — Да не си се побъркала? Можеше да измръзнеш до смърт! Да не говорим за други лоши неща, които можеха да ти се случат — каза тя и се спогледа със сестра ми. И двете знаеха, че у мен бе останала малко добродетел, която да бранят. Но постепенно омекна.
— Бях забравила колко студено става тук на север нощем — излъгах аз.
— И къде ходи?
— Не на църква, предполагам — засмя се Мейв.
— Не, не бях на църква. Ходих при Дотъри.
— Ланор…
— Малко компания в самотния час, само това исках. Не съм свикнала да си лягам толкова рано и да е толкова тихо край мен. Животът ми в Бостън сега е много различен. Ще трябва да ме разберете.
Завързах си връзките на полата, отидох при майка ми и я целунах по челото.
— Не си в Бостън, скъпа — сгълча ме майка ми.
— Не се тревожи толкова — обади се Мейв. — И Невин ходи при Дотъри от време на време. Щом мъжете могат, не виждам защо и ти да не можеш, поне е повод… — и хвърли поглед на майка ми, за да види реакцията й. — А ние просто ще свикнем с това.
Значи Невин ходеше при Дотъри… Налагаше се да внимавам. Ако разбереше за нощната ми афера, можеше да стане лошо за мен.
В този миг разговорът ни бе прекъснат от почукване на вратата. Един от прислужниците на Сейнт Андрю подаде кремав плик с моето име върху него. Вътре имаше бележка, написана с педантичния почерк на майката на Джонатан. С нея канеха семейството ни на вечеря същия ден. Прислужникът чакаше на вратата за отговор.
— Какво да му кажа? — попитах аз, сякаш отговорът не бе очевиден. Мейв и майка ми танцуваха като Пепеляшки, които са научили, че отиват на бал. — Ами Невин? Той със сигурност ще откаже — добавих.
— Без съмнение. Няма да престъпи принципите си — каза Мейв.
— Ще ми се брат ви да имаше повече делови нюх — промърмори майка ми. — Би могъл да използва тази възможност, за да поговори с Джонатан да купува по-редовно от нас. Половината град си изкарва прехраната от това семейство. Кой друг ще купува говеждо? А те имат толкова мъже, които трябва да хранят…
Сигурно си мислеше, че Сейнт Андрю са скъперници, защото дават на работниците си дивеча, който ловяха в имението им.
Върнах се до вратата и казах на прислужника: