Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Войник в бойна униформа беше застанал върху стената на крепостта, прицелил пушка в мнимия продавач на сладолед. Втори войник се появи откъм входа и опрял приклад в рамото си, закрачи към тях. В объркването си, за секунда на Аби й мина мисълта, че трябва да е започнала нова война; или древните легионери, които някога бяха охранявали това място са се преродили с модерни униформи. Пазачите сигурно бяха чули изстрелите.
Стрелецът хвърли пистолета зад парапета и вдигна ръце. Изглеждаше спокоен, едва ли не примирен — човек, на когото това се е случвало и преди — и вероятно щеше отново да се случи. Стоеше неподвижно, но устата му мърдаше, говореше бързо — очевидно сам. Когато Аби се вгледа по-внимателно, видя сребриста слушалка с микрофон, закачена на ухото му.
Говори по телефона. Можеше да говори с кого ли не по света, но тя предположи, че събеседникът му е много по-близо. Започна да пълзи настрани. Трябваше да намери Майкъл, за да го предупреди.
Войниците я видяха, че се движи, и спряха.
— Стой долу — развикаха се те. Първо на сръбски, а после на английски: — Долу!
Тя не ги послуша. Не смяташе, че ще стрелят по цивилен, особено по жена, която може да е и туристка. Изправи се с труд на краката си и се затича. Зад нея проехтяха викове, но нищо по-страшно. Пазачът на стената нищо не можеше да направи; другият на терасата беше зает със стрелеца.
Аби зави зад ъгъла на тухлената подпорна стена и терасата остана зад гърба й. В далечината се чуха полицейски сирени. Тя се затича по павиран път между дърветата, оглеждайки се за Майкъл и Грубер. Изстрелите бяха предизвикали хаос. Десетки хора се щураха между дърветата, разпръснати като селяни, които бягат от настъпващата армия.
Не беше изминала повече от десетина метра, когато чу нови викове зад гърба си. Двама други войници се бяха появили. Нея ли търсеха? Сигурно са отворили сака, видели са парите вътре и са решили, че не е просто жертва, каквато изглежда. Тя си свали якето и го напъха в кофа за боклук под едно дърво, като се надяваше смяната на цветовете да се окаже достатъчна. Къде беше Майкъл?
Виковете изведнъж се промениха — станаха по-настоятелни: вече не търсеха някого, а го бяха намерили. Тя се престраши да погледне назад. Един от войниците се бе прикрил зад дърво, стиснал автомата си като във филм за Виетнамската война. Другият беше застанал на едно коляно, насочил оръжието си срещу нещо.
Аби проследи линията на цевта. На петдесетина метра от нея тъмнокоса жена с червено яке стоеше срещу войника, вдигнала ръце, с пребледняло от ужас лице. Изглеждаше на годините на Аби.
Бяха сбъркали момичето.
Изпита съжаление към двойницата си — но войниците скоро щяха да открият грешката. Аби се обърна и закрачи бързо. Мина през Османската порта, промъквайки се между паникьосаните тълпи. Напред видя двама мъже — единия в зелен анорак, а другия — в дълго черно палто. Ускори крачка.
— Майкъл! — повика го Аби.
Двамата с Грубер спряха и се обърнаха. Майкъл й кимна дискретно; Грубер имаше такъв вид, сякаш ще припадне.
На десет крачки пред тях един тип с бейзболно кепе също се спря. През врата си носеше окачена фотографска чанта с отворен капак, сякаш някой го беше прекъснал, докато прави снимки.
Аби забеляза прекалено късно сребристия комплект „Блутут“ в ухото му.
Мъжът извади малък пистолет от фотографската чанта. Вдигна го, прицели се в Майкъл и стреля.
34.
Константинопол — май 337 г.
Стигам до черквата „Света Ирина“. Константиновите думи в Никея все още кънтят в ушите ми.
Аз ли съм единственият човек на света, които иска мир?38
Ти беше, мисля си аз, а светът не го искаше… Миналата седмица край тази черква преминаха в марш хиляда войници на път за Персийската война. През последното десетилетие нямаше година, в която Константин да не поведе армията си в кампания, трупайки победни титли по-бързо, отколкото каменарите успяваха да изсекат надписите върху неговите паметници. Ако бях млад мъж с по-ясни възгледи, щях да го презирам заради лицемерието. Но сега всичко, което изпитвам, е съжаление.
Дори толкова рано сутрин в черквата е оживено. Просяци се редят пред една странична врата, където две жени раздават хляб и мляко. Сериозни млади мъже с току-що покарали бради крачат по двойки и тройки из двора, стиснали купчинки листове. Група деца седят под един чинар с таблички за писане и слушат наставленията на строг свещеник. Сякаш това е неговото село.
38
На гръцки името Ирина означава мир. — Б.ред.