Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Сигурен беше, че го е спасил носът му. Вътрешните увреждания, белезите, блокажите — по някакъв начин прахът не бе успял да проникне докрай или поне не в смъртоносно количество. Избърса лице — от устата и ноздрите му се стичаха синкави струйки слуз. Тя беше искала да го убие със свръхдоза, но обезобразената вътрешност на носа му беше попречила на фаталната концентрация да подейства, като бе попила отровните химикали по-бавно и му бе позволила да оцелее. Колко време бе минало? Погледна към кръглите прозорци. Беше мръкнало. В стаята бе студено, на пода имаше петна от покапал восък. Опита се да седне. Не успя. Сви се по-далеч от повърнатото и затвори очи.
Когато се събуди, се чувстваше значително по-добре, макар и съвсем малко по-енергичен от окачено на кука заклано прасе. Успя да се изправи и му причерня, но не падна. Видя чайника на земята. Взе го и го разклати — беше останало малко. Като внимаваше да не се пореже на строшения чучур, изля горчивия чай в устата си, изплакна я и го изплю на пода. Отпи отново и преглътна, после остави счупения чайник на подноса. С немалка почуда видя бастуна си под масата. Разбра, че оставянето му тук е жест на презрение, а и за да бъде открито тялото му с оръжие. Независимо колко слаб и болен се чувстваше, изгаряше от желание да ги накара да съжаляват за това.
В стаята имаше фенер и след няколко минути търсене той откри и кибрит и го запали. Излезе и тръгна по заплетените коридори. Броди няколко минути, без да срещне някого и да чуе нещо, през множество складове, стаи за срещи и вестибюли, като завиваше ту наляво, ту надясно, за да спазва приблизително една посока. Това в крайна сметка го отведе до задънен коридор — до голяма врата без ключалка и брава. Отново му прилоша и в отчаянието си той потропа по вратата.
От другата страна се чу приглушен глас:
— Господин Баскомб?
Вместо да отговори, Чан отново потропа. Чу как някой вдигна резето. Не знаеше за какво да се подготви — да замахне с фенера, да приготви бастуна или за отстъпление. Нямаше сили за нищо. Някой отвори вратата и Чан видя редник драгун с червена униформа.
— Вие не сте господин Баскомб.
— Баскомб тръгна — каза Чан. — Преди няколко часа — не го ли видяхте?
— На пост съм само от шест. — Войникът се намръщи. — Вие кой сте?
— Казвам се Чан. Бях в групата на Баскомб. Стана ми зле. Бихте ли… — Чан се олюля. — Бихте ли ми дали вода?
Войникът го хвана под ръка и го въведе в малка стая за стражата. И в нея като във вестибюла имаше газови лампи и вътре се лееше топла смътна светлина. Чан виждаше, че са близо до някакво голямо стълбище — може би главния вход за този етаж, а не тайната бърлога на Баскомб, където го бяха завели. Прекалено беше уморен, за да мисли. Седна на един прост дървен стол и войникът — каза, че името му било Рийвс — му даде канче чай с мляко, сложи в скута му метална чиния с хляб и сирене и му кимна да хапне.
Горещият чай опари гърлото му, но той усещаше как същевременно го лекува. Отхапа залък и се насили да го сдъвче, само за да успокои стомаха си. След първите няколко хапки обаче осъзна колко е гладен и започна систематично да унищожава всичко. Рийвс му наля още чай и седна да пийне и той.
— Много съм ви признателен — каза Чан.
— Няма за какво. — Рийвс се усмихна. — Приличахте на самата смърт, ще ме прощавате. А сега изглеждате просто адски зле. — И се разсмя.
Чан се усмихна. Гърлото и небцето му бяха разранени от праха. При всяко вдишване го пробождаше болка, все едно си бе строшил ребрата. Можеше само да гадае какво е състоянието на дробовете му.
— Та, казвате, че всички са тръгнали? — попита Рийвс.
Чан кимна.
— Имаше злополука с един фенер. Един от другите — Франсис Сонк — се изгори лошо. Господин Баскомб отиде с него на лекар. Мен ме оставиха… и изведнъж ми прилоша. Явно съм припаднал и нямам представа кое време е.
— Наближава девет — каза Рийвс и погледна вратата малко нервно. — Трябва да довърша обиколката.
— Не искам да ви преча. Ще си тръгна — само ми покажете пътя. Последното, което искам, е да ви създавам затруднения…
— Не е затруднение да помогна на приятел на господин Баскомб — отвърна Рийвс. Станаха и Чан непохватно остави чашата и чинията на бюфета.