Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Били ли сте с онази Темпъл и доктора на принца?
Чан кимна.
— Знаете ли къде са те сега?
Той поклати глава отрицателно.
— Тук ли ще дойдат?
Той поклати глава.
— Планирате ли да се срещнете с тях?
Чан кимна. Розамунд въздъхна.
— Е, няма да губя време да гадая къде… Говорихте със Сонк. Той подозира нещо — мен ли?
Чан кимна.
— Баскомб чу ли ви да говорите?
Чан поклати глава. Тя се усмихна.
— Значи има предостатъчно време… Вярно е, че Франсис Сонк притежава част от влиянието на по-големия си брат, но съвсем малка част, защото е толкова непокорен и разпуснат, че между тях няма нито близост, нито приятелство и той няма особени изгледи да получи наследството. Но, разбира се, аз съм приятелка на Франсис, независимо от всичко, така че той наистина няма къде другаде да иде. Така че, достатъчно. Представете си, вие се опитвате да сплашите мен. А какво открихте при разследванията си. Знаете ли кой е убил полковник Трапинг?
Чан поклати глава.
— Знаете ли защо избрахме Мекленбург?
Чан поклати глава.
— Знаете ли кой е Оскар Вайланд?
Чан кимна.
— Наистина ли? Браво на вас. Знаете ли за синьото стъкло?
Чан кимна.
— А, това не е толкова добре — за оцеляването ви имам предвид. Какво сте видели? Почакайте, бяхте ли в Института?
Чан кимна.
— Вие ли влязохте, когато онзи кретен изпусна книгата, или може би вие сте причината да я изпусне?
Чан кимна.
— Невероятно — вие сте необуздана стихия. Той е мъртъв, нали знаете, а после и това, което се случи с момичето на графа заради това… Но предполагам, че това едва ли ви засяга, нали?
В затвора на ума си Чан се гърчеше от потвърждението, че действията му бяха обрекли Анжелик на гибел. Кимна. Розамунд наклони глава на една страна.
— Наистина ли? Не за мъжа. Почакайте, момичето… момичето беше от бардака. Не ви смятах за такъв кавалер, но почакайте — възможно ли е да сте я познавали?
Чан кимна. Розамунд се разсмя.
— Съвпадение като от роман за дами. Нека да позная… обичали сте я ужасно?
Чан кимна. Розамунд се разсмя още по-високо.
— О, това е безценно! Мисля, че току-що ми дадохте късчето информация, което ми е нужно, за да се сприятеля отново с господин Сонк — неочаквана награда. — Тя се опита да се овладее, но не можа да скрие усмивката си. — Виждали ли сте друго стъкло, освен строшената книга?
Чан кимна.
— Колко съжалявам за вас. Тя… да, разбира се, у принца имаше една от евтините карти на графа, нали? Нима някога се е раждал друг мъж, който повече да обича да гледа сам себе си? Докторът ли я е намерил?
Чан кимна.
— Значи докторът и госпожица Темпъл също знаят за синьото стъкло?
Чан кимна.
— И знаят за Процеса — няма значение, разбира се, че знаят. Тя го видя сама, а докторът е прегледал принца… Знаете ли какво е значението на брака на Лидия Вандаариф?
Чан поклати глава.
— Били ли сте в имението Тар?
Чан пак поклати глава. Тя присви очи.
— Госпожица Темпъл, предполагам, е била там с Роже… но толкова отдавна, че няма значение. Добре. Последният въпрос за момента… аз ли съм най-прелестната жена, която сте срещали?
Чан кимна. Тя се усмихна. После бавно като залез, който се плъзга зад хоризонта, усмивката й се стопи и тя въздъхна:
— Много хубава мисъл за завършек може би и за двама ни. Самият край е печален. За мен вие сте екзотично блюдо… доста сурово… и бих предпочела да ви отделя повече време. Съжалявам.
Бръкна в малкото джобче на вталения си копринен жакет и извади още една доза от финия син прах на върха на облечения си в ръкавица показалец.
— Мислете за това като за начин да се присъедините към изгубената си любима…
И духна праха в лицето му. Устата на Чан бе затворена, но той усети как прахът влиза през носа му. Главата му все едно замръзна, кръвта му се втвърди, разцепвайки вените в черепа му. Беше в агония, но не можеше да помръдне. В ушите му прозвуча ясно изпукване. Погледът му блуждаеше. Гледаше плочите на пода. Беше паднал. Беше сляп. Беше мъртъв.
Полилеят бе от три големи концентрични железни пръстена, всеки с метални гнезда за свещи. Седем-осем все още горяха. Колко време бе минало? Нямаше представа. Едва можеше да мисли. Претърколи се на една страна, за да повърне, и откри, че вече го е правил, може би много пъти. Повърнатото бе синьо и дори за него самия — зловонно. Претърколи се на другата страна. Чувстваше се, все едно някой му е отрязал главата и я е натикал в лед и слама.