Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Между другото, Сонк знае — каза той в стремежа си да смени темата.
— Какво знае?
— Че има различни интереси.
— Много очарователно от ваша страна да избързвате така, но моля ви, не го приемайте като упрек — най-добре си стойте при хулиганството и покривите. Какво знае господин Сонк е моя работа. О, хер Флаус, виждам, че вече сте с нас.
Чан се обърна и видя, че мъжът е на крака до масата, лицето му бе белязано от извитите изгаряния, кожата около тях беше опъната и лъскава, яката му бе мокра от пот и лиги. Очите му бяха смущаващо празни. До него стоеше Грей.
— Възхищавам ви се, Кардинале — каза Розамунд.
Той се обърна към нея.
— Поласкан съм.
— Така ли? — Тя се усмихна. — Възхищавам се на съвсем малко хора… и го казвам на още по-малко.
— Тогава защо ми го казвате?
— Не зная. — И сниши глас до провокиращ интимен шепот. — Може би заради това, което е станало с очите ви. Успявам да зърна белезите и мога само да си представям колко ужасно изглеждат, когато свалите очилата си. Сигурно биха ме отвратили, но в същото време си представях как с удоволствие прокарвам езика си по тях. — Гледаше го внимателно, после сякаш възвърна спокойствието си. — Но ето че пак избързвам. Извинете ме. Господин Грей?
Тя се обърна към Грей, който бе довел Флаус доста наблизо. Чан бе поразен от мъртвите му очи — все едно беше някакво препарирано животно. Извърна се с неудобство, щеше му се да бе успял да се намеси по-рано — това, което се бе случило с Флаус, бе по-лошо от смъртта. Някакъв задавен звук го накара да се обърне пак — Грей беше стиснал Флаус изотзад за врата и го душеше. Чан се надигна от стола и се обърна към Розамунд. Не бяха ли направили достатъчно?
— Какво…
Думите увиснаха на устните му. Флаус стрелна ръце напред, сграбчи го за гърлото и стисна ужасно. Чан се опита да се освободи от хватката му — беше желязна. Лицето на Флаус бе все така безизразно, пръстите му се забиваха във врата на Чан. Той не можеше да диша. Заби коляно в корема на Флаус, но не последва реакция — хватката му стана дори още по-здрава. Пред очите на Чан заплуваха тъмни петна. Той извади острието от бастуна си. Грей го гледаше над рамото на Флаус. Флаус реагираше на Грей! Чан заби камата в ръката на Грей. Старецът извика и се дръпна настрани, от раната шурна кръв. Щом Грей го пусна, Флаус веднага се успокои и хватката му отслабна. Чан махна ръцете му от врата си и жадно си пое дъх. Не разбираше какво бе станало. Обърна се към Розамунд. В облечената й с ръкавица ръка имаше нещо. Тя духна в шепа. В лицето на Чан избухна облаче дим.
Усещането бе мигновено. Гърлото му се сви и после усети режещ студ, все едно преглъщаше лед. Режещото чувство нахлу в дробовете и в главата му, навсякъде, където бе вдишал праха. Бастунът и камата паднаха от ръцете му. Не можеше да говори. Не можеше да помръдне.
— Не се тревожете — каза Розамунд. — Не сте мъртъв. — Погледна покрай него към принца, който все още седеше на пода.
— Ваше височество, ще помогнете ли на господин Грей с раната му? — Върна виолетовите си очи на Чан. — Вие, Кардинал Чан, сте мой. — Протегна ръка и спря Карл-Хорст, който бе тръгнал към Грей. — Всъщност защо Кардинала не помогне на господин Грей? Сигурна съм, че в превързването на рани има повече опит от престолонаследника на Мекленбург.
Той им помогна. Тялото му се подчиняваше на заповедите й без въпроси, умът му наблюдаваше отвътре, сякаш от ужасно далеч през някакъв заскрежен прозорец. Най-напред хубаво превърза раната на Грей, после вдигна Блах на масата, така че Грей да му прегледа главата. Колко ли време му бе отнело? Баскомб се върна с няколко облечени в червени униформи драгуни, които вдигнаха Блах, и всички мъже излязоха. Чан не можеше да помръдне — остана сам с Розамунд. Тя заключи вратата, после пак седна. На лицето й имаше изражение, каквото не бе виждал, сякаш нарочно бе изчистила от него и най-малката следа от любезност.
— Прахът в дробовете ви прави говоренето невъзможно — каза тя спокойно. — Последствията ще отслабнат, освен ако не реша да останат постоянни. Засега ще се задоволя с отговор с да или не — просто кимване ще е достатъчно. Надявах се да ви убедя и да ви предам на Процеса, но сега няма време и няма кой да ми асистира — а ще е много неприятно да загубя цялата ви информация при злополука.
Беше все едно разпитваше някой друг. Той усети как кимна, че я е разбрал. Съпротивата бе невъзможна — едва успяваше да следва думите й и докато ги проумееше, тялото му вече бе отговорило.