Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Съмна се — рече Корин и го подкрепи с рамо. — Опитахме се да ти кажем…
Лубен стоеше зад нея и се озърташе, сякаш очакваше повторно нападение на поклонниците на Сянката.
— Съмнало се е? — изграчи той. Оформи думата с уста, затъпял от умора. Съмнало се е. Корин се хвърли да го хване, когато краката му се подкосиха и той падна на земята, влажна от утринната роса.
Шеста глава
Развръзки
Силното ухание на къкрещ бульон нахлу в сънищата на Киска. Тя се усмихна, протегна и изсъска, когато всичките й крайници пламнаха от болка. Нещо докосна рамото й и тя отвори очи. Блед, дебел мъж изписка уплашено и се дръпна назад.
— Какво искаш? — попита го тя.
Той се ухили смутено и посочи под нея.
— Престилката си. Лежиш върху престилката ми.
Тя го позна: Кууп, съдържател на Хана на Обесения. Погледна надолу и видя, че бе заспала на дървена пейка, покрита с одеяла, прокъсан юрган и дрехи, намачкани на топка.
— Извинявай — каза тя, мръдна ръката си и мъжът издърпа престилката си.
— Казах ти, че ще се събуди — отбеляза някой от другия край на стаята.
Киска осъзна, че бе облечена в чужди дрехи: дебел вълнен пуловер, от тези, които мразеше, защото я правеха да изглежда като дете, както и дълга пола от кърпен лен. Свали краката си на пода и разтърка очи. Намираше се в частно жилище, на приземния етаж. Вратата изглеждаше така, сякаш нещо я бе изтръгнало от пантите. Улицата отвъд беше пуста и окъпана в слънчева светлина. Момче с мръсни боси крака търкаше тъмни петна на дървения под, а наблизо седеше мъж с дълга черна коса, закриваща очите му и сърбаше яхния, стиснал коричка хляб. Кууп отстъпи към вратата и се поклони от благодарност за престилката си.
— Ще се видим по-късно, Кууп — извика мъжът и размаха влажната коричка.
Кууп отново се поклони. След това се засмя нервно и бързо излезе през вратата.
Киска опита да стане, но болката, възпламенила се в коляното й, я накара да прехапе език и да седне обратно на пейката. Докуцука до масата и се хвана за нея, за да се задържи на крака. Образът пред очите й се размаза, а сърцето й се разтупка като полудяло. Стисна се за хълбока. Болката там заплашваше да я превие.
Мъжът скочи и й помогна да седне на един стол.
— Внимателно — предупреди я той. „Малко късно за това“, помисли си Киска.
Все пак седна, изтръпнала от болка.
— Благодаря. Какво му е на него?
— О, когато пристигна снощи, той много се уплаши. Разбирам, че и ти си имала поводи да се страхуваш.
Тя се засмя.
— Да, аз… — изведнъж млъкна и се огледа. — Къде са те?
— Кои?
— Тай… мъжете, с които дойдох. — Киска скочи и изсумтя, когато болката в хълбока се завърза на възел. — Пак ли са си отишли?
Мъжът я докосна с ръка и накара отново да седне.
— Отпусни се. Имам съобщение за теб, а на огъня има гореща яхния. Хапни си малко.
— Кой си ти? О. Ти си лечителят, нали? Да, ще си хапна малко.
— Казвам се Сийл. А ти?
— Киска — отвърна тя и дръпна пуловера. — Защо съм с тези дрехи?
— А, извинявай — рече Сийл и сви рамене. — Най-доброто, което успях да намеря. Трябваше да изгоря старите ти дрехи.
Той се приближи до черното гърне и загреба една паница яхния.
„Изгорил ги е?“, зачуди се Киска. „Наистина ли е трябвало да ги изгори?“
— Е, Киска. Като говорим за уплаха, снощи ти направо ме втрещи.
Тя пое паницата димяща яхния, откъсна си малко хляб и започна да се храни като невидяла. Не бе предполагала, че е толкова гладна. Сийл я гледаше как се храни с тънка усмивка на уста.
— Къде са те и как са? — успя да попита тя между два залъка.
— Имаме време. Живи са. Единият, мисля че беше равнинец от племената Сети, беше много зле и трябва да отбележа, че съм много горд от работата си по него. Другият… е, той сам се погрижи за себе си. Но се гордея и с работата си по теб.
— По мен?
— Да. Изкълчване и натъртване на костите на коляното. Няколко порезни рани и натъртвания на кожата. И най-лошото: натъртен бъбрек и разкъсани мускули. Най-вероятно резултат от силен сблъсък или удар.