Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Просто сенки.
Киска не й повярва, но времето напредваше. Тя се изправи.
— Трябва да тръгвам… не мога да се бавя.
Агайла се хвана за стола и се изтласка на крака. Киска я подхвана.
— Да, да — рече й тя. — Разбира се. Тръгвай. Тичай при скъпата си майка. Да се увери, че си добре.
— Да, така ще направя. Благодаря ти, лельо. Благодаря ти за всичко.
Агайла я дръпна към себе си и я прегърна. Целуна я по челото.
— Изпрати ми писмо скоро или се кълна, че ще ти изпратя проклятие.
— Ще ти пиша.
— Добре. Сега тичай. Не карай Артан да те чака.
Киска бе преполовила улица „Заможна“, преди в главата й да се пръкне въпросът: „Откъде Агайла знаеше това име?“ Тя се закова на място и почти реши да се върне, за да я пита. Но времето я притискаше и Киска подозираше, че сбогуването с майка й щеше да отнеме много повече време, отколкото си бе мислила.
Въпреки че погледът му се пресичаше и трябваше да почива на всеки десетина крачки, за да не се строполи в несвяст, Темпър продължаваше да се изкачва по Крепостния път към Твърдината на Мок. Това, че бе станал от леглото и ходеше, беше истинска лудост, но нямаше да пропусне тазсутрешните събития за нищо на света. Около главния вход на крепостта вече се бе събрала тълпа — търговци и граждани, изпаднали в паника, които отправяха молби и оплаквания към Под-Юмрук Пел. Облечен в дебела пелерина, която бе взел от Хана на Обесения, Темпър си проправи път през шарената сган. Откри Лубен да хърка в един стол, облегнат на влажната стена. Гърдите под жилетката му бяха омотани с бинтове.
— Събуди се, мързел такъв!
Едното око на гърбушкото се открехна. Темпър се учуди колко червено изглеждаше то. Лубен го огледа от краката до петите. Облиза устните си и се намръщи от вкуса.
— Какво, в името на погребалната яма на Гуглата, правиш тук?
— На дневна стража съм.
— На какво? Дневна стража? Богове, човече, почини си малко! Караш ме да се чувствам стар само като те гледам. Вземи си болничен.
— И какво — да изпусна зрелището?
Лубен изсумтя.
— Е, щом искаш… — отвърна той и му подаде една калаена манерка. — Да се подсилиш малко за изпитанията, които те чакат.
Темпър прибра манерката под ризата си.
— Благодаря. Ще се видим по-късно.
Лубен се намести на стола си, изсъска от болка и изпъна гръб.
— Предполагам. Ако не успея да ти избягам навреме.
Преди да стигне казармите, Темпър бе заговорен цели четири пъти. В крепостта цареше хаос и имаше повече напрегнато шептене и пребледнели лица от когато и да било преди. Изкикоти се на това, докато внимателно навличаше ризницата и стражарската си униформа. Искаше да се разсмее, но вместо това стисна зъби, разтри схванатите мускули на ръцете си и изпъна натъртения си гръб. Други стражи постоянно влизаха и излизаха и Темпър с удоволствие отбеляза, че повечето бяха живи и здрави, въпреки че на никой не му се приказваше. Единственото лице, което не видя, бе това на онзи негодник Ларкин.
Темпър спря Уес, млад новобранец от долините на юг от Ли Хенг.
— Къде е Ларкин?
Младежът го зяпна, а очите му се разшириха от удивление.
— Не чу ли?
Стомахът на Темпър се сви.
— Какво да съм чул?
— Арестуваха го. Снощи отказа да застане на поста си. Наруши заповедите.
Темпър избухна в смях, което накара Уес да подскочи от изненада. Той ахна.
— Обвинението е много сериозно — скара му се мъжът.
Темпър му махна да се пръждосва. Младежът го изгледа любопитно през рамо, след което се отдалечи.
Все още кикотейки се, Темпър взе копието си и тръгна към вътрешното стълбище. Чувстваше се в по-добро настроение, отколкото някога си спомняше. Чейс стоеше на укрепленията. Само преди ден Темпър не би повярвал, че някога ще се зарадва да види младоликия офицер, но тази сутрин се случи точно това. Като никога Ноктите бяха оставили на мира местния гарнизон.
Чейс се обърна към него.
— Закъсня, войнико — сопна му се той, но звучеше по-скоро разсеян, отколкото ядосан.
— Сборих се с една бутилка снощи и загубих — отвърна Темпър и се облегна с лакти на зъбера.
— Защо ли не съм изненадан? — рече Чейс с презрение.
— Е — започна Темпър и махна към вътрешния двор и мъжете, които се лутаха назад-напред, — каква е цялата тази суматоха?